РАДОЙ РАЛИН:
ДАЛНОВИДНОСТ
Когато времената станат грозни
и се изплаши всяка свобода,
тогава нека станем несериозни!
Ще бъдеме спасени от беда.
Не се шегуват звяра и злодея.
Ненужно е да плачем и да спим.
Прости ни наша слънчева идея,
ний трябва някак да те съхраним.
неделя, 29 юли 2007 г.
вторник, 24 юли 2007 г.
Ф।ХЕБЕЛ: ИЗРЕЧЕНИЯ
Фридрих Хебел:
+ Опасността вкаменява зайците и произвежда лъвове.
+ Геният е интелигентността на въодушевлението.
+ Истинат представлява точката, в която вярата и знанието се неутрализират взаимно.
+ Съвестта е рана, която не заздравява, но от която никой не умира.
+ Когато хората се опарят, определят въглените като Везувий.
+ Красотата: това е гениалноста на материята.
+ Колко щастливи са филистерите! – бих могъл да извикам. Обаче прехапвам устни, тъй като трябва да констатирам: колко щастливи са камъните!
+ Опасността вкаменява зайците и произвежда лъвове.
+ Геният е интелигентността на въодушевлението.
+ Истинат представлява точката, в която вярата и знанието се неутрализират взаимно.
+ Съвестта е рана, която не заздравява, но от която никой не умира.
+ Когато хората се опарят, определят въглените като Везувий.
+ Красотата: това е гениалноста на материята.
+ Колко щастливи са филистерите! – бих могъл да извикам. Обаче прехапвам устни, тъй като трябва да констатирам: колко щастливи са камъните!
събота, 21 юли 2007 г.
РАБОТА И ИЗОБИЛИЕ
Да се занимаваш с обичаната от теб работа означава, че е налице основната предпоставка да постигнеш изобилие в живота. Уейн Дайър
неделя, 15 юли 2007 г.
Из "Лошото време"
ПОЛ ГИМАР:
...Пожела да умреш. Явно животът не е създаден за младите хора. От него те искат луната, а той може да им даде само коравата земя. Те понасят живота, понякога го обичат – докато не го познават, - съчиняват си го, за да го пригодят към себе си, но илюзията е кратка. Когато си дадат сметка, че този, мечтан от тях живот, е изчерпил по-голямата част от благата, които те искат от него, обзема ги меланхолия.
Нито е лесно, нито е приятно човек да се промени, още повече, че човекът се променя в обратна посока – от пеперуда се превръща в гъсеница – и че перспективата да си изгубиш крилата и да трябва да свикнеш да пълзиш не предизвиква въодушевление. Тогава човек казва “не”, блъска се в решетките на своята клетка. Ти се блъскаш твърде отдавна в острите ръбове на действителността, трябваше най-после да се примириш. Защото няма по-тъжно нещо от ангел, изгубил крилете си.
Ти не ме обичаш, а аз пък те обичам и искам да изясня две-три неща, които са ми на сърцето.
...Първо, да сложим край на мита за младостта – царствена, сияеща, щастлива. Щастливата младост е измислена от старите хора. Няма млад поет, който да е възпял нещо друго, освен неувереност, непригодност към живота, смущение, отчаяние и едва на известна възраст ще започне да възпява очарованието на зелената трева. Малцина са онези, които имат смелостта на Низан да пишат: “няма да позволя никому да твърди, че най-хубавата възраст на живота са 20-те години”.
... Ти ненавиждаш сегашните ми приятели, избягваш даже да мислиш за тях, освен с намеци, бунтуваш се, че си паднал. Укоряваш ме за прекалено “гъвкавия” ми характер, за отвратителната ми благосклонност и универсалната ми търпимост. Аз имам нужда от човешката топлота. Високомерната самота не ме привлича. Ако щеш, не ме привлича вече. Разбрах, че приятелството не е толкова състояние на чувствата, колкото взаимно прощаване и внимание, общност на придобитото в самото приятелство. Аз искам приятелствата да са трайни, а не да изгарят като светкавица: с приятелите споделяме тихи емоции и аз нямам никакво намерение да ги съдя. Вярно, така човек може да се изложи, но пък няма да изгаря от излишни вътрешни мъчения.
Установявам също, че нахалната ти ангелска чистота те кара да се затваряш в съжаление и самота. Аз пък бих искал да избягвам такива състояния, защото в противен случай, както ти сам казваш, есента ще е студена.
...Пожела да умреш. Явно животът не е създаден за младите хора. От него те искат луната, а той може да им даде само коравата земя. Те понасят живота, понякога го обичат – докато не го познават, - съчиняват си го, за да го пригодят към себе си, но илюзията е кратка. Когато си дадат сметка, че този, мечтан от тях живот, е изчерпил по-голямата част от благата, които те искат от него, обзема ги меланхолия.
Нито е лесно, нито е приятно човек да се промени, още повече, че човекът се променя в обратна посока – от пеперуда се превръща в гъсеница – и че перспективата да си изгубиш крилата и да трябва да свикнеш да пълзиш не предизвиква въодушевление. Тогава човек казва “не”, блъска се в решетките на своята клетка. Ти се блъскаш твърде отдавна в острите ръбове на действителността, трябваше най-после да се примириш. Защото няма по-тъжно нещо от ангел, изгубил крилете си.
Ти не ме обичаш, а аз пък те обичам и искам да изясня две-три неща, които са ми на сърцето.
...Първо, да сложим край на мита за младостта – царствена, сияеща, щастлива. Щастливата младост е измислена от старите хора. Няма млад поет, който да е възпял нещо друго, освен неувереност, непригодност към живота, смущение, отчаяние и едва на известна възраст ще започне да възпява очарованието на зелената трева. Малцина са онези, които имат смелостта на Низан да пишат: “няма да позволя никому да твърди, че най-хубавата възраст на живота са 20-те години”.
... Ти ненавиждаш сегашните ми приятели, избягваш даже да мислиш за тях, освен с намеци, бунтуваш се, че си паднал. Укоряваш ме за прекалено “гъвкавия” ми характер, за отвратителната ми благосклонност и универсалната ми търпимост. Аз имам нужда от човешката топлота. Високомерната самота не ме привлича. Ако щеш, не ме привлича вече. Разбрах, че приятелството не е толкова състояние на чувствата, колкото взаимно прощаване и внимание, общност на придобитото в самото приятелство. Аз искам приятелствата да са трайни, а не да изгарят като светкавица: с приятелите споделяме тихи емоции и аз нямам никакво намерение да ги съдя. Вярно, така човек може да се изложи, но пък няма да изгаря от излишни вътрешни мъчения.
Установявам също, че нахалната ти ангелска чистота те кара да се затваряш в съжаление и самота. Аз пък бих искал да избягвам такива състояния, защото в противен случай, както ти сам казваш, есента ще е студена.
четвъртък, 12 юли 2007 г.
Лао Дзъ
Слава или почтеност: кое е по-важно? Пари или щастие: кое е по-ценно? Успех или провал: кое е по-деструктивно? Ако очакваш от другите удоволетворение, ти никога няма да си наистина удоволетворен. Ако твоето щастие зависи от парите, ти никога няма да си щастлив със себе си. Бъди доволен с това, което имаш, радвай се на нещата както са. Когато осъзнаеш, че няма нищо, което да липсва, целия свят ти принадлежи.
Лао Дзъ
Лао Дзъ
вторник, 10 юли 2007 г.
събота, 7 юли 2007 г.
Радой Ралин
ХИГИЕНА
Предпази си чувствата, с които
мразиш и прощаваш,
не ге свързвай ти с конкретни хора.
Време е за себе си да обощаваш
и да търсиш вътрешна опора.
Ти не ставай зрелище за много,
и бъди си сам единствен зрител
и си вярвай предано и строго
само в туй, което си изпитал.
Радой Ралин
петък, 6 юли 2007 г.
РОСЕН ВАСИЛЕВ
СТИХ
И всяка дума трябва да тежи.
Да бъде като самородно злато ...
Душата ми умира сред лъжи.
В сърцето ми угасва светлината.
Потрепват устни.
А не чувам глас.
И не един приятел си отива.
Но истината пак е между нас.
Дори разпната,
тя остава жива.
И всяка дума трябва да тежи ...
Не продължавай своето безумие.
Не казвай нищо.
Или пък кажи
научените от децата думи ...
И всяка дума трябва да тежи.
Да бъде като самородно злато ...
Душата ми умира сред лъжи.
В сърцето ми угасва светлината.
Потрепват устни.
А не чувам глас.
И не един приятел си отива.
Но истината пак е между нас.
Дори разпната,
тя остава жива.
И всяка дума трябва да тежи ...
Не продължавай своето безумие.
Не казвай нищо.
Или пък кажи
научените от децата думи ...
четвъртък, 5 юли 2007 г.
ОЩЕ НЕЩО ИНТЕРЕСНО
Уди Алън:
Да можеше Господ да ми даде знак! Като ми направи голям депозит в швейцарска банка.
Да можеше Господ да ми даде знак! Като ми направи голям депозит в швейцарска банка.
сряда, 4 юли 2007 г.
МИСЛИ
МОИТЕ ЛЮБИМИ ИЗРЕЧЕНИЯ
Аристотел:
+Най-трудно се мълчи за онова, за което не трябва да се бъбри.
+Приятелят на всички е приятел на никого.
+Който се придвижва напред в знанието, но изостава в нравствеността, той върви повече назад, отколкото напред.
+Нищо не остарява толкова бързо, колкото благодеянието.
+Не обича онзи, който не обича завинаги.
+Остроумието е дързост, получила образование.
+Душата на дружбата е равенството.
+Свободно да прилагаш своя талант – това е истинско щастие.
Цанко Церковски – из “Поръката на едно птиче”:
За преминалото да не тъжиш!
За невъзможното да не се трудиш!
Което не разбираш, не го вярвай лесно!
Аристотел:
+Най-трудно се мълчи за онова, за което не трябва да се бъбри.
+Приятелят на всички е приятел на никого.
+Който се придвижва напред в знанието, но изостава в нравствеността, той върви повече назад, отколкото напред.
+Нищо не остарява толкова бързо, колкото благодеянието.
+Не обича онзи, който не обича завинаги.
+Остроумието е дързост, получила образование.
+Душата на дружбата е равенството.
+Свободно да прилагаш своя талант – това е истинско щастие.
Цанко Церковски – из “Поръката на едно птиче”:
За преминалото да не тъжиш!
За невъзможното да не се трудиш!
Което не разбираш, не го вярвай лесно!
вторник, 3 юли 2007 г.
РОПОТ
Бо Цзюй-И
Ядна ставам:
чичопей подсвирква.
Скръбна лягам:
спят по две гугутки.
Аз не мога
през април без тебе.
Знам, че само
цели нощи плача.
Ядна ставам:
чичопей подсвирква.
Скръбна лягам:
спят по две гугутки.
Аз не мога
през април без тебе.
Знам, че само
цели нощи плача.
понеделник, 2 юли 2007 г.
РАЗМИСЛИ ЗА ЩАСТИЕТО
/По Петър Димков/
“Щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилието на човешката воля. Щастлив може да бъде онзи човек, който е освободен от всички свои желания и странични мисли. Богатство, сиромашия, смърт, раждане, добро и зло, не могат да му влияят. Щастието в този случай е по-високо от всички противоречия, които съществуват в човешкия живот. Ти търсиш нещо, което го няма. Казвам: щастието е извън злото. Щастието е извън омразата. Щастието не е в богатството, щастието не седи в доброто – защото ти тогава ще се заблудиш, че си добър. Щастието не отрича доброто, нито злото – това са условия за един по-добър живот. Когато щастието дойде, ти примиряваш всичко. Ти впрегни положителните и отрицателните черти в човека и ги примири. Щастлив е онзи човек, който е примирил всички противоречия, които съществуват в неговата душа. И тогава ние, като разглеждаме съвременния живот, гледаме дърветата и казваме: ако тия дървета биха станали хора, ако всички птици, биха станали хора, ако всички риби биха станали хора, щеше ли да има щастие на Земята? Вие се благодарете, че растенията не могат да станат хора; благодарете, че животните не могат да станат хора; благодарете, че и птиците не могат да станат хора и благодарете, че вие самите сте станали хора. Защото, до известна степен, растенията спират щастието. Щастието е в туй, което хората постигат. Те го постигат заради растенията, те го постигат заради животните, постигат го заради птиците – заради цялото битие. Ако човек се повдига, той изразява вече стремежа, копнежа на всички същества. Те намират израз у него. И тогава, щом си щастлив, ти не може да имаш в природата неприятности, нещастия – защото всичко това се примирява.”
“Щастието в света седи в оная връзка, която човек може да направи с живата природа, с разумната природа – колективно съзнание на възвишените същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствате какво нещо е възвишеното, хубавото – истински хубавото, а не онова, което се постига с умовете и със сърцата. Като влезеш, няма да бъдеш неспокоен. Тогава цялата Вселена ще бъде училище – място за радост и веселие.”
“Вие грешите в следното: търсите вашето щастие там, където никога няма да го намерите. Едно растение търси своето щастие в почвата; рибата търси своето щастие във водата; птицата търси своето щастие във въздуха. Човек къде да търси своето щастие? Човек трябва да търси своето щастие в мисълта. Той живее в един широк мисловен свят, а ние търсим щастието тук и там. То ще дойде като едно течение в нашия живот и ние трябва да го предадем на хората. Първото нещо – човек трябва да се уповава на мисълта. Както рибата се уповава на водата – на хубавата вода, както птицата търси чистия въздух, както растенията търсят хубавата почва, така и човек трябва да търси мисловния свят, в който той живее.”
“Всеки, който работи за общото благо, е на добрия път. Защото човек сам за себе си е малък. Човек е прекалил в своя индивидуален живот, макар че тоя живот е мярка, с която могат да се измерват постиженията. Той е стигнал до крайния предел. Наистина, индивидът е крайният предел но Божиите творения в света. Той е една мярка. Но ако с тази мярка човек започне да мери всеки ден и постави себе си в условията на света, инщо няма да му дадат! Ти не мисли, че с богатство можеш да бъдеш щастлив, не мисли, че с многото знание можеш да бъдеш щастлив, нито, че със силата си можеш да бъдеш щастлив! Щастието се крие в ония благородни отношения, които трябва да имаш със своите братя, в онова дълбоко вътрешно разбирателство с тях. Ти можеш да бъдеш щастлив само, ако всички те разбират и те обичат. Под думата “щастлив” разбирам самоедно: ако Бог те обича чрез всичките хора – само така можеш да бъдеш щастлив. Или другояче казано: Бог чрез всички разумни хора изпитва богатите, изпитва учените, изпитва и простите. Всички онези, на които съзнанието е пробудено, те се сизпитват, понеже са в един клас – тъй както се изпитват учениците в училището.”
Беинса Дуно
/По Петър Димков/
“Щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилието на човешката воля. Щастлив може да бъде онзи човек, който е освободен от всички свои желания и странични мисли. Богатство, сиромашия, смърт, раждане, добро и зло, не могат да му влияят. Щастието в този случай е по-високо от всички противоречия, които съществуват в човешкия живот. Ти търсиш нещо, което го няма. Казвам: щастието е извън злото. Щастието е извън омразата. Щастието не е в богатството, щастието не седи в доброто – защото ти тогава ще се заблудиш, че си добър. Щастието не отрича доброто, нито злото – това са условия за един по-добър живот. Когато щастието дойде, ти примиряваш всичко. Ти впрегни положителните и отрицателните черти в човека и ги примири. Щастлив е онзи човек, който е примирил всички противоречия, които съществуват в неговата душа. И тогава ние, като разглеждаме съвременния живот, гледаме дърветата и казваме: ако тия дървета биха станали хора, ако всички птици, биха станали хора, ако всички риби биха станали хора, щеше ли да има щастие на Земята? Вие се благодарете, че растенията не могат да станат хора; благодарете, че животните не могат да станат хора; благодарете, че и птиците не могат да станат хора и благодарете, че вие самите сте станали хора. Защото, до известна степен, растенията спират щастието. Щастието е в туй, което хората постигат. Те го постигат заради растенията, те го постигат заради животните, постигат го заради птиците – заради цялото битие. Ако човек се повдига, той изразява вече стремежа, копнежа на всички същества. Те намират израз у него. И тогава, щом си щастлив, ти не може да имаш в природата неприятности, нещастия – защото всичко това се примирява.”
“Щастието в света седи в оная връзка, която човек може да направи с живата природа, с разумната природа – колективно съзнание на възвишените същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствате какво нещо е възвишеното, хубавото – истински хубавото, а не онова, което се постига с умовете и със сърцата. Като влезеш, няма да бъдеш неспокоен. Тогава цялата Вселена ще бъде училище – място за радост и веселие.”
“Вие грешите в следното: търсите вашето щастие там, където никога няма да го намерите. Едно растение търси своето щастие в почвата; рибата търси своето щастие във водата; птицата търси своето щастие във въздуха. Човек къде да търси своето щастие? Човек трябва да търси своето щастие в мисълта. Той живее в един широк мисловен свят, а ние търсим щастието тук и там. То ще дойде като едно течение в нашия живот и ние трябва да го предадем на хората. Първото нещо – човек трябва да се уповава на мисълта. Както рибата се уповава на водата – на хубавата вода, както птицата търси чистия въздух, както растенията търсят хубавата почва, така и човек трябва да търси мисловния свят, в който той живее.”
“Всеки, който работи за общото благо, е на добрия път. Защото човек сам за себе си е малък. Човек е прекалил в своя индивидуален живот, макар че тоя живот е мярка, с която могат да се измерват постиженията. Той е стигнал до крайния предел. Наистина, индивидът е крайният предел но Божиите творения в света. Той е една мярка. Но ако с тази мярка човек започне да мери всеки ден и постави себе си в условията на света, инщо няма да му дадат! Ти не мисли, че с богатство можеш да бъдеш щастлив, не мисли, че с многото знание можеш да бъдеш щастлив, нито, че със силата си можеш да бъдеш щастлив! Щастието се крие в ония благородни отношения, които трябва да имаш със своите братя, в онова дълбоко вътрешно разбирателство с тях. Ти можеш да бъдеш щастлив само, ако всички те разбират и те обичат. Под думата “щастлив” разбирам самоедно: ако Бог те обича чрез всичките хора – само така можеш да бъдеш щастлив. Или другояче казано: Бог чрез всички разумни хора изпитва богатите, изпитва учените, изпитва и простите. Всички онези, на които съзнанието е пробудено, те се сизпитват, понеже са в един клас – тъй както се изпитват учениците в училището.”
Беинса Дуно
неделя, 1 юли 2007 г.
Стих от Махос
ВЗАИМНОСТ
Махос
Пан във съседката Ехо се влюби, но Ехо обикна Сатир танцуващ, а Сатир загуби ума си по Лида. Толкова Ехо за Пан, а и Сатир за Ехо се трогна, колкото Лида за Сатир – взаимно ги Ерос оплете. Всеки, ублечен по другия, мразеше, който го люби, но от любимия мразен, търпеше заслужена участ.
Казвам това за поука на всички, Любов непознали. Тез, що ви любят, любете, щом любите вас да залюбят.
Махос
Пан във съседката Ехо се влюби, но Ехо обикна Сатир танцуващ, а Сатир загуби ума си по Лида. Толкова Ехо за Пан, а и Сатир за Ехо се трогна, колкото Лида за Сатир – взаимно ги Ерос оплете. Всеки, ублечен по другия, мразеше, който го люби, но от любимия мразен, търпеше заслужена участ.
Казвам това за поука на всички, Любов непознали. Тез, що ви любят, любете, щом любите вас да залюбят.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
