вторник, 5 юни 2007 г.

ОПТИМИСТИЧНО

Приятелко, китарата вземи!
В таз синя вечер тъжни сме и двете.
Но нищо ... Ще запеем и сами,
за да разцъфне от тъгата цвете.

Красивите му алени листа
със тиха нежност ще ни сгреят в здрача.
И пламъкът от лумнала мечта
ще шепне на очите да не плачат.

Отиде си без сбогом любовта.
И младостта безшумно си отива ...
Но вяра да прелива в песента,
че новата любов ще е щастлива.

Че дружбата ни в шеметна вълна
ще помете беди и несполуки,
и заискряла в ярка светлина
ще изгори лъжи и черни клюки.

И бодро зазвучава песента ...
Една звезда в стъклото вън танцува.
Надеждата ни връща радостта,
а нашата печал далеч отплува.

Елка Савова