понеделник, 4 юни 2007 г.

СТЕСНИТЕЛНОСТ
Срещам в делника някого.
И преди да отмина,
в секунда една
аз долавям съвсем неочаквано,
че от него към мен и обратно струи топлина.
Аз откривам, че става ненужно
да се плаша от стария студ,
да поглеждам назад.
И се питам с какво съм заслужила
тоя прпиказен дар в изранения свят.
И разбирам, че с тоя човек бих изгазила
през мочури, през черна гора.
Бих забравила болки, обиди, омрази,
щом до рамото негово своето рамо опра.
Но дали ще намеря и ум, и достойнство -
да надрасна
задръжките смешни, срама си пелеп,
та в оная съдбовна секунда
да кажа спокойно:
- Нека бъда завинаги с теб ...
Калина Ковачева
ТАКАВА СЪМ
За истина приемам всяка дума.
Когато ме излъжат не тъжа.
Не мисля, че лъжецът е по-умен.
От слабост той прибягва до лъжа.
А силният за истината страда -
и с нея гордо ходи по света.
Страдание такова е наслада,
страдание за истина света.
Надя Неделина