Ваньо Вълчев: ПОВЯРВАЙ

Когато си тръгвам във залезен час
не вярвай на моите думи,
че няма любов,
и че бягат пред нас,
различни пътеки и друми.

Не вярвай, че моята хладна ръка
не иска дланта ти да сгрее,
че нощем тъмната звездна река
студени светулки пилее.

Повярвай, когато със изгрева чист
разкаян към тебе пътувам
и само с очи, ах, и само с очи
с безкрайна любов те целувам.

Не вярвай, когато море от слънца
и лунни цветя обещавам.
Повярвай на малката бяла сълза,
с която пред тебе заставам.

Когато край тебе тежи самота
не вярвай, че мене ме няма.
Във бялата стая зад бяла врата
отколе сме винаги двама.