събота, 15 декември 2007 г.
понеделник, 8 октомври 2007 г.
четвъртък, 2 август 2007 г.
АРОМАТИТЕ
ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА АРОМАТИТЕ
Ароматите, отделени от растенията и разнасящи се във въздуха, съдържат голямо разнообразие от биологичноактивни вещества. Доказано е, че чрез въздуха в атмосферата за едно денонощие човек поглъща 3-4 мг ароматични органични вещества, които се явяват катализатори на биохимичните процеси в организма. В състава на ароматите се съдържат и фитонциди – вещества със свойства на антибиотици. Умелото им използвоне от човека още от древността допринася за съхраняване, укрепване и възстановяване на здравето.
Ароматерапията е лечебен метод, при който се използват натурални етерични масла, внесени в организма чрез дихателната система и кожата.
Приети чрез обонянието, растителните аромати имат локално въздействие (нос, носоглътка, трахея, бронхи, алвеоли) и общо въздействие (нервно-рефлекторно и хуморално). Вдишани, летливите фитоорганични вещества активират анализаторите на централната нервна система, влияят на дихателната, сърдечно-съдовата и други системи на организма. Високата проникваща способност на фитоорганичните вещества в кръвта води до по-бърз терапевтичен ефект. Приети чрез обонянието, ароматите въздействат 20 пъти по-бързо и ефективно, отколкото приети вътрешно като настойки или чайове.
Друг начин за усвояване на ароматичните вещества е чрез кожата, тъй като човек диша и чрез нея. Възприети от кожата фитоорганичните вещества попадат в кръвта и лимфата.
Чувствителността към етерични масла за всеки индивид е различна. Използването им изисква спазване на определени правила. Необходимо е да се направи тест за поносимост!
При приемане чрез обонянието тестът преминава през два етапа: одобряване на мириса; изчакване няколко минути за странични реакции.
При приемане чрез кожата етапите на теста са: накапване от сместа на вътрешната страна на лакътната сгъвка с леко втриване; изчакване 4-6 часа за кожна и обща реакция на организма.
Необходимо е да се знае: малките дози от фитоорганични вещества действат като стимулатори, а големите – като инхибитори но процесите в организма.
Лечебното и козметичното действие на ароматичните вещества се осъществява чрез инхалации, аромавани, масажи и др.
Инхалации: кипва се 1 л вода и се добавят 2-3 капки етерично масло. Вдишва се 10 мин. до 2 пъти дневно.
Аромавани – водни процедури за лекуване и профилактика. Те биват: прохладни (25-33С за 5 мин.), неутрални (34-36`С за 30 мин.) и топли (37-39`С за 10-15 мин.). неутралните и топли вани – вечер, час преди сън, а хладните – през деня. В пълната вана се капват 7-10 капки етерично масло и се разбърква. Потапя се цялото тяло без главата, шията и горната част на гърдите. Не се препоръчват вани веднага след хранене, за да не се натоварват сърдечно-съдовата и храносмилетелната системи.
Масажи – активират кръвообращението, вследствие на което се подобряват биологичните функции на кожата, стимулира се обмяната на веществата.
Ароматерапията съчетава лечение с удоволствие. По този начин Природата ви предлага най-приятното средство за укрепване на здравето.
Ароматите, отделени от растенията и разнасящи се във въздуха, съдържат голямо разнообразие от биологичноактивни вещества. Доказано е, че чрез въздуха в атмосферата за едно денонощие човек поглъща 3-4 мг ароматични органични вещества, които се явяват катализатори на биохимичните процеси в организма. В състава на ароматите се съдържат и фитонциди – вещества със свойства на антибиотици. Умелото им използвоне от човека още от древността допринася за съхраняване, укрепване и възстановяване на здравето.
Ароматерапията е лечебен метод, при който се използват натурални етерични масла, внесени в организма чрез дихателната система и кожата.
Приети чрез обонянието, растителните аромати имат локално въздействие (нос, носоглътка, трахея, бронхи, алвеоли) и общо въздействие (нервно-рефлекторно и хуморално). Вдишани, летливите фитоорганични вещества активират анализаторите на централната нервна система, влияят на дихателната, сърдечно-съдовата и други системи на организма. Високата проникваща способност на фитоорганичните вещества в кръвта води до по-бърз терапевтичен ефект. Приети чрез обонянието, ароматите въздействат 20 пъти по-бързо и ефективно, отколкото приети вътрешно като настойки или чайове.
Друг начин за усвояване на ароматичните вещества е чрез кожата, тъй като човек диша и чрез нея. Възприети от кожата фитоорганичните вещества попадат в кръвта и лимфата.
Чувствителността към етерични масла за всеки индивид е различна. Използването им изисква спазване на определени правила. Необходимо е да се направи тест за поносимост!
При приемане чрез обонянието тестът преминава през два етапа: одобряване на мириса; изчакване няколко минути за странични реакции.
При приемане чрез кожата етапите на теста са: накапване от сместа на вътрешната страна на лакътната сгъвка с леко втриване; изчакване 4-6 часа за кожна и обща реакция на организма.
Необходимо е да се знае: малките дози от фитоорганични вещества действат като стимулатори, а големите – като инхибитори но процесите в организма.
Лечебното и козметичното действие на ароматичните вещества се осъществява чрез инхалации, аромавани, масажи и др.
Инхалации: кипва се 1 л вода и се добавят 2-3 капки етерично масло. Вдишва се 10 мин. до 2 пъти дневно.
Аромавани – водни процедури за лекуване и профилактика. Те биват: прохладни (25-33С за 5 мин.), неутрални (34-36`С за 30 мин.) и топли (37-39`С за 10-15 мин.). неутралните и топли вани – вечер, час преди сън, а хладните – през деня. В пълната вана се капват 7-10 капки етерично масло и се разбърква. Потапя се цялото тяло без главата, шията и горната част на гърдите. Не се препоръчват вани веднага след хранене, за да не се натоварват сърдечно-съдовата и храносмилетелната системи.
Масажи – активират кръвообращението, вследствие на което се подобряват биологичните функции на кожата, стимулира се обмяната на веществата.
Ароматерапията съчетава лечение с удоволствие. По този начин Природата ви предлага най-приятното средство за укрепване на здравето.
неделя, 29 юли 2007 г.
ПОСЛАНИЕ
РАДОЙ РАЛИН:
ДАЛНОВИДНОСТ
Когато времената станат грозни
и се изплаши всяка свобода,
тогава нека станем несериозни!
Ще бъдеме спасени от беда.
Не се шегуват звяра и злодея.
Ненужно е да плачем и да спим.
Прости ни наша слънчева идея,
ний трябва някак да те съхраним.
ДАЛНОВИДНОСТ
Когато времената станат грозни
и се изплаши всяка свобода,
тогава нека станем несериозни!
Ще бъдеме спасени от беда.
Не се шегуват звяра и злодея.
Ненужно е да плачем и да спим.
Прости ни наша слънчева идея,
ний трябва някак да те съхраним.
вторник, 24 юли 2007 г.
Ф।ХЕБЕЛ: ИЗРЕЧЕНИЯ
Фридрих Хебел:
+ Опасността вкаменява зайците и произвежда лъвове.
+ Геният е интелигентността на въодушевлението.
+ Истинат представлява точката, в която вярата и знанието се неутрализират взаимно.
+ Съвестта е рана, която не заздравява, но от която никой не умира.
+ Когато хората се опарят, определят въглените като Везувий.
+ Красотата: това е гениалноста на материята.
+ Колко щастливи са филистерите! – бих могъл да извикам. Обаче прехапвам устни, тъй като трябва да констатирам: колко щастливи са камъните!
+ Опасността вкаменява зайците и произвежда лъвове.
+ Геният е интелигентността на въодушевлението.
+ Истинат представлява точката, в която вярата и знанието се неутрализират взаимно.
+ Съвестта е рана, която не заздравява, но от която никой не умира.
+ Когато хората се опарят, определят въглените като Везувий.
+ Красотата: това е гениалноста на материята.
+ Колко щастливи са филистерите! – бих могъл да извикам. Обаче прехапвам устни, тъй като трябва да констатирам: колко щастливи са камъните!
събота, 21 юли 2007 г.
РАБОТА И ИЗОБИЛИЕ
Да се занимаваш с обичаната от теб работа означава, че е налице основната предпоставка да постигнеш изобилие в живота. Уейн Дайър
неделя, 15 юли 2007 г.
Из "Лошото време"
ПОЛ ГИМАР:
...Пожела да умреш. Явно животът не е създаден за младите хора. От него те искат луната, а той може да им даде само коравата земя. Те понасят живота, понякога го обичат – докато не го познават, - съчиняват си го, за да го пригодят към себе си, но илюзията е кратка. Когато си дадат сметка, че този, мечтан от тях живот, е изчерпил по-голямата част от благата, които те искат от него, обзема ги меланхолия.
Нито е лесно, нито е приятно човек да се промени, още повече, че човекът се променя в обратна посока – от пеперуда се превръща в гъсеница – и че перспективата да си изгубиш крилата и да трябва да свикнеш да пълзиш не предизвиква въодушевление. Тогава човек казва “не”, блъска се в решетките на своята клетка. Ти се блъскаш твърде отдавна в острите ръбове на действителността, трябваше най-после да се примириш. Защото няма по-тъжно нещо от ангел, изгубил крилете си.
Ти не ме обичаш, а аз пък те обичам и искам да изясня две-три неща, които са ми на сърцето.
...Първо, да сложим край на мита за младостта – царствена, сияеща, щастлива. Щастливата младост е измислена от старите хора. Няма млад поет, който да е възпял нещо друго, освен неувереност, непригодност към живота, смущение, отчаяние и едва на известна възраст ще започне да възпява очарованието на зелената трева. Малцина са онези, които имат смелостта на Низан да пишат: “няма да позволя никому да твърди, че най-хубавата възраст на живота са 20-те години”.
... Ти ненавиждаш сегашните ми приятели, избягваш даже да мислиш за тях, освен с намеци, бунтуваш се, че си паднал. Укоряваш ме за прекалено “гъвкавия” ми характер, за отвратителната ми благосклонност и универсалната ми търпимост. Аз имам нужда от човешката топлота. Високомерната самота не ме привлича. Ако щеш, не ме привлича вече. Разбрах, че приятелството не е толкова състояние на чувствата, колкото взаимно прощаване и внимание, общност на придобитото в самото приятелство. Аз искам приятелствата да са трайни, а не да изгарят като светкавица: с приятелите споделяме тихи емоции и аз нямам никакво намерение да ги съдя. Вярно, така човек може да се изложи, но пък няма да изгаря от излишни вътрешни мъчения.
Установявам също, че нахалната ти ангелска чистота те кара да се затваряш в съжаление и самота. Аз пък бих искал да избягвам такива състояния, защото в противен случай, както ти сам казваш, есента ще е студена.
...Пожела да умреш. Явно животът не е създаден за младите хора. От него те искат луната, а той може да им даде само коравата земя. Те понасят живота, понякога го обичат – докато не го познават, - съчиняват си го, за да го пригодят към себе си, но илюзията е кратка. Когато си дадат сметка, че този, мечтан от тях живот, е изчерпил по-голямата част от благата, които те искат от него, обзема ги меланхолия.
Нито е лесно, нито е приятно човек да се промени, още повече, че човекът се променя в обратна посока – от пеперуда се превръща в гъсеница – и че перспективата да си изгубиш крилата и да трябва да свикнеш да пълзиш не предизвиква въодушевление. Тогава човек казва “не”, блъска се в решетките на своята клетка. Ти се блъскаш твърде отдавна в острите ръбове на действителността, трябваше най-после да се примириш. Защото няма по-тъжно нещо от ангел, изгубил крилете си.
Ти не ме обичаш, а аз пък те обичам и искам да изясня две-три неща, които са ми на сърцето.
...Първо, да сложим край на мита за младостта – царствена, сияеща, щастлива. Щастливата младост е измислена от старите хора. Няма млад поет, който да е възпял нещо друго, освен неувереност, непригодност към живота, смущение, отчаяние и едва на известна възраст ще започне да възпява очарованието на зелената трева. Малцина са онези, които имат смелостта на Низан да пишат: “няма да позволя никому да твърди, че най-хубавата възраст на живота са 20-те години”.
... Ти ненавиждаш сегашните ми приятели, избягваш даже да мислиш за тях, освен с намеци, бунтуваш се, че си паднал. Укоряваш ме за прекалено “гъвкавия” ми характер, за отвратителната ми благосклонност и универсалната ми търпимост. Аз имам нужда от човешката топлота. Високомерната самота не ме привлича. Ако щеш, не ме привлича вече. Разбрах, че приятелството не е толкова състояние на чувствата, колкото взаимно прощаване и внимание, общност на придобитото в самото приятелство. Аз искам приятелствата да са трайни, а не да изгарят като светкавица: с приятелите споделяме тихи емоции и аз нямам никакво намерение да ги съдя. Вярно, така човек може да се изложи, но пък няма да изгаря от излишни вътрешни мъчения.
Установявам също, че нахалната ти ангелска чистота те кара да се затваряш в съжаление и самота. Аз пък бих искал да избягвам такива състояния, защото в противен случай, както ти сам казваш, есента ще е студена.
четвъртък, 12 юли 2007 г.
Лао Дзъ
Слава или почтеност: кое е по-важно? Пари или щастие: кое е по-ценно? Успех или провал: кое е по-деструктивно? Ако очакваш от другите удоволетворение, ти никога няма да си наистина удоволетворен. Ако твоето щастие зависи от парите, ти никога няма да си щастлив със себе си. Бъди доволен с това, което имаш, радвай се на нещата както са. Когато осъзнаеш, че няма нищо, което да липсва, целия свят ти принадлежи.
Лао Дзъ
Лао Дзъ
вторник, 10 юли 2007 г.
събота, 7 юли 2007 г.
Радой Ралин
ХИГИЕНА
Предпази си чувствата, с които
мразиш и прощаваш,
не ге свързвай ти с конкретни хора.
Време е за себе си да обощаваш
и да търсиш вътрешна опора.
Ти не ставай зрелище за много,
и бъди си сам единствен зрител
и си вярвай предано и строго
само в туй, което си изпитал.
Радой Ралин
петък, 6 юли 2007 г.
РОСЕН ВАСИЛЕВ
СТИХ
И всяка дума трябва да тежи.
Да бъде като самородно злато ...
Душата ми умира сред лъжи.
В сърцето ми угасва светлината.
Потрепват устни.
А не чувам глас.
И не един приятел си отива.
Но истината пак е между нас.
Дори разпната,
тя остава жива.
И всяка дума трябва да тежи ...
Не продължавай своето безумие.
Не казвай нищо.
Или пък кажи
научените от децата думи ...
И всяка дума трябва да тежи.
Да бъде като самородно злато ...
Душата ми умира сред лъжи.
В сърцето ми угасва светлината.
Потрепват устни.
А не чувам глас.
И не един приятел си отива.
Но истината пак е между нас.
Дори разпната,
тя остава жива.
И всяка дума трябва да тежи ...
Не продължавай своето безумие.
Не казвай нищо.
Или пък кажи
научените от децата думи ...
четвъртък, 5 юли 2007 г.
ОЩЕ НЕЩО ИНТЕРЕСНО
Уди Алън:
Да можеше Господ да ми даде знак! Като ми направи голям депозит в швейцарска банка.
Да можеше Господ да ми даде знак! Като ми направи голям депозит в швейцарска банка.
сряда, 4 юли 2007 г.
МИСЛИ
МОИТЕ ЛЮБИМИ ИЗРЕЧЕНИЯ
Аристотел:
+Най-трудно се мълчи за онова, за което не трябва да се бъбри.
+Приятелят на всички е приятел на никого.
+Който се придвижва напред в знанието, но изостава в нравствеността, той върви повече назад, отколкото напред.
+Нищо не остарява толкова бързо, колкото благодеянието.
+Не обича онзи, който не обича завинаги.
+Остроумието е дързост, получила образование.
+Душата на дружбата е равенството.
+Свободно да прилагаш своя талант – това е истинско щастие.
Цанко Церковски – из “Поръката на едно птиче”:
За преминалото да не тъжиш!
За невъзможното да не се трудиш!
Което не разбираш, не го вярвай лесно!
Аристотел:
+Най-трудно се мълчи за онова, за което не трябва да се бъбри.
+Приятелят на всички е приятел на никого.
+Който се придвижва напред в знанието, но изостава в нравствеността, той върви повече назад, отколкото напред.
+Нищо не остарява толкова бързо, колкото благодеянието.
+Не обича онзи, който не обича завинаги.
+Остроумието е дързост, получила образование.
+Душата на дружбата е равенството.
+Свободно да прилагаш своя талант – това е истинско щастие.
Цанко Церковски – из “Поръката на едно птиче”:
За преминалото да не тъжиш!
За невъзможното да не се трудиш!
Което не разбираш, не го вярвай лесно!
вторник, 3 юли 2007 г.
РОПОТ
Бо Цзюй-И
Ядна ставам:
чичопей подсвирква.
Скръбна лягам:
спят по две гугутки.
Аз не мога
през април без тебе.
Знам, че само
цели нощи плача.
Ядна ставам:
чичопей подсвирква.
Скръбна лягам:
спят по две гугутки.
Аз не мога
през април без тебе.
Знам, че само
цели нощи плача.
понеделник, 2 юли 2007 г.
РАЗМИСЛИ ЗА ЩАСТИЕТО
/По Петър Димков/
“Щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилието на човешката воля. Щастлив може да бъде онзи човек, който е освободен от всички свои желания и странични мисли. Богатство, сиромашия, смърт, раждане, добро и зло, не могат да му влияят. Щастието в този случай е по-високо от всички противоречия, които съществуват в човешкия живот. Ти търсиш нещо, което го няма. Казвам: щастието е извън злото. Щастието е извън омразата. Щастието не е в богатството, щастието не седи в доброто – защото ти тогава ще се заблудиш, че си добър. Щастието не отрича доброто, нито злото – това са условия за един по-добър живот. Когато щастието дойде, ти примиряваш всичко. Ти впрегни положителните и отрицателните черти в човека и ги примири. Щастлив е онзи човек, който е примирил всички противоречия, които съществуват в неговата душа. И тогава ние, като разглеждаме съвременния живот, гледаме дърветата и казваме: ако тия дървета биха станали хора, ако всички птици, биха станали хора, ако всички риби биха станали хора, щеше ли да има щастие на Земята? Вие се благодарете, че растенията не могат да станат хора; благодарете, че животните не могат да станат хора; благодарете, че и птиците не могат да станат хора и благодарете, че вие самите сте станали хора. Защото, до известна степен, растенията спират щастието. Щастието е в туй, което хората постигат. Те го постигат заради растенията, те го постигат заради животните, постигат го заради птиците – заради цялото битие. Ако човек се повдига, той изразява вече стремежа, копнежа на всички същества. Те намират израз у него. И тогава, щом си щастлив, ти не може да имаш в природата неприятности, нещастия – защото всичко това се примирява.”
“Щастието в света седи в оная връзка, която човек може да направи с живата природа, с разумната природа – колективно съзнание на възвишените същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствате какво нещо е възвишеното, хубавото – истински хубавото, а не онова, което се постига с умовете и със сърцата. Като влезеш, няма да бъдеш неспокоен. Тогава цялата Вселена ще бъде училище – място за радост и веселие.”
“Вие грешите в следното: търсите вашето щастие там, където никога няма да го намерите. Едно растение търси своето щастие в почвата; рибата търси своето щастие във водата; птицата търси своето щастие във въздуха. Човек къде да търси своето щастие? Човек трябва да търси своето щастие в мисълта. Той живее в един широк мисловен свят, а ние търсим щастието тук и там. То ще дойде като едно течение в нашия живот и ние трябва да го предадем на хората. Първото нещо – човек трябва да се уповава на мисълта. Както рибата се уповава на водата – на хубавата вода, както птицата търси чистия въздух, както растенията търсят хубавата почва, така и човек трябва да търси мисловния свят, в който той живее.”
“Всеки, който работи за общото благо, е на добрия път. Защото човек сам за себе си е малък. Човек е прекалил в своя индивидуален живот, макар че тоя живот е мярка, с която могат да се измерват постиженията. Той е стигнал до крайния предел. Наистина, индивидът е крайният предел но Божиите творения в света. Той е една мярка. Но ако с тази мярка човек започне да мери всеки ден и постави себе си в условията на света, инщо няма да му дадат! Ти не мисли, че с богатство можеш да бъдеш щастлив, не мисли, че с многото знание можеш да бъдеш щастлив, нито, че със силата си можеш да бъдеш щастлив! Щастието се крие в ония благородни отношения, които трябва да имаш със своите братя, в онова дълбоко вътрешно разбирателство с тях. Ти можеш да бъдеш щастлив само, ако всички те разбират и те обичат. Под думата “щастлив” разбирам самоедно: ако Бог те обича чрез всичките хора – само така можеш да бъдеш щастлив. Или другояче казано: Бог чрез всички разумни хора изпитва богатите, изпитва учените, изпитва и простите. Всички онези, на които съзнанието е пробудено, те се сизпитват, понеже са в един клас – тъй както се изпитват учениците в училището.”
Беинса Дуно
/По Петър Димков/
“Щастие по наследство не иде. То не може да се даде. Щастието е нещо, което трябва да се добие с усилието на човешката воля. Щастлив може да бъде онзи човек, който е освободен от всички свои желания и странични мисли. Богатство, сиромашия, смърт, раждане, добро и зло, не могат да му влияят. Щастието в този случай е по-високо от всички противоречия, които съществуват в човешкия живот. Ти търсиш нещо, което го няма. Казвам: щастието е извън злото. Щастието е извън омразата. Щастието не е в богатството, щастието не седи в доброто – защото ти тогава ще се заблудиш, че си добър. Щастието не отрича доброто, нито злото – това са условия за един по-добър живот. Когато щастието дойде, ти примиряваш всичко. Ти впрегни положителните и отрицателните черти в човека и ги примири. Щастлив е онзи човек, който е примирил всички противоречия, които съществуват в неговата душа. И тогава ние, като разглеждаме съвременния живот, гледаме дърветата и казваме: ако тия дървета биха станали хора, ако всички птици, биха станали хора, ако всички риби биха станали хора, щеше ли да има щастие на Земята? Вие се благодарете, че растенията не могат да станат хора; благодарете, че животните не могат да станат хора; благодарете, че и птиците не могат да станат хора и благодарете, че вие самите сте станали хора. Защото, до известна степен, растенията спират щастието. Щастието е в туй, което хората постигат. Те го постигат заради растенията, те го постигат заради животните, постигат го заради птиците – заради цялото битие. Ако човек се повдига, той изразява вече стремежа, копнежа на всички същества. Те намират израз у него. И тогава, щом си щастлив, ти не може да имаш в природата неприятности, нещастия – защото всичко това се примирява.”
“Щастието в света седи в оная връзка, която човек може да направи с живата природа, с разумната природа – колективно съзнание на възвишените същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствате какво нещо е възвишеното, хубавото – истински хубавото, а не онова, което се постига с умовете и със сърцата. Като влезеш, няма да бъдеш неспокоен. Тогава цялата Вселена ще бъде училище – място за радост и веселие.”
“Вие грешите в следното: търсите вашето щастие там, където никога няма да го намерите. Едно растение търси своето щастие в почвата; рибата търси своето щастие във водата; птицата търси своето щастие във въздуха. Човек къде да търси своето щастие? Човек трябва да търси своето щастие в мисълта. Той живее в един широк мисловен свят, а ние търсим щастието тук и там. То ще дойде като едно течение в нашия живот и ние трябва да го предадем на хората. Първото нещо – човек трябва да се уповава на мисълта. Както рибата се уповава на водата – на хубавата вода, както птицата търси чистия въздух, както растенията търсят хубавата почва, така и човек трябва да търси мисловния свят, в който той живее.”
“Всеки, който работи за общото благо, е на добрия път. Защото човек сам за себе си е малък. Човек е прекалил в своя индивидуален живот, макар че тоя живот е мярка, с която могат да се измерват постиженията. Той е стигнал до крайния предел. Наистина, индивидът е крайният предел но Божиите творения в света. Той е една мярка. Но ако с тази мярка човек започне да мери всеки ден и постави себе си в условията на света, инщо няма да му дадат! Ти не мисли, че с богатство можеш да бъдеш щастлив, не мисли, че с многото знание можеш да бъдеш щастлив, нито, че със силата си можеш да бъдеш щастлив! Щастието се крие в ония благородни отношения, които трябва да имаш със своите братя, в онова дълбоко вътрешно разбирателство с тях. Ти можеш да бъдеш щастлив само, ако всички те разбират и те обичат. Под думата “щастлив” разбирам самоедно: ако Бог те обича чрез всичките хора – само така можеш да бъдеш щастлив. Или другояче казано: Бог чрез всички разумни хора изпитва богатите, изпитва учените, изпитва и простите. Всички онези, на които съзнанието е пробудено, те се сизпитват, понеже са в един клас – тъй както се изпитват учениците в училището.”
Беинса Дуно
неделя, 1 юли 2007 г.
Стих от Махос
ВЗАИМНОСТ
Махос
Пан във съседката Ехо се влюби, но Ехо обикна Сатир танцуващ, а Сатир загуби ума си по Лида. Толкова Ехо за Пан, а и Сатир за Ехо се трогна, колкото Лида за Сатир – взаимно ги Ерос оплете. Всеки, ублечен по другия, мразеше, който го люби, но от любимия мразен, търпеше заслужена участ.
Казвам това за поука на всички, Любов непознали. Тез, що ви любят, любете, щом любите вас да залюбят.
Махос
Пан във съседката Ехо се влюби, но Ехо обикна Сатир танцуващ, а Сатир загуби ума си по Лида. Толкова Ехо за Пан, а и Сатир за Ехо се трогна, колкото Лида за Сатир – взаимно ги Ерос оплете. Всеки, ублечен по другия, мразеше, който го люби, но от любимия мразен, търпеше заслужена участ.
Казвам това за поука на всички, Любов непознали. Тез, що ви любят, любете, щом любите вас да залюбят.
понеделник, 25 юни 2007 г.
АРОМАТИТЕ И НИЕ
Интересът към етеричните масла, като естествени продукти от растенията, се засилва от стремежа за връщане към природата и прродосъобразния начин на живот. Събрали силата на природата в себе си, етеричните масла укрепват защитните сили на организма и имат доказан лечебен ефект при различни оплаквания. С цялостното си въздействие натуралните масла поддържат самочувствието, концентрацията и работоспособността, и създават приятно настроение.
Етеричните масла притежават характерните свойства на растенията, от които са получени и имат благотворно въздействие върху:
+ нервната система – масла от лавандула, портокал, салвия, розмарин, бахар и др.;
+ храносмилателната система – масла от мента,риган, хвойна, естрагон и др.;
+ дихателната система – масла от бор, евкалипт, пачули и др.
Те имат следните общи качества:
+ антитоксични – елиминират токсините;
+ антисептични – унищожават патогенни микроорганизми, отрови, отпадъци от хранителния и клетъчен метаболизъм;
+ тонизиращи - укрепват нервната система и жлезите, хармонизират функциите на организма и засилват естествения имунитет.
Ароматотерапията е дял от природолечението, която разглежда човека като единство от тяло, ум и психика и препоръчва целенасочено използване на етеричните масла при душевни и физически оплаквания. Етеричните масла проникват в организма посредством обонянието и кожата, и чрез вегетативната нервна система и кръвта влияят на основните функции на организма. В ароматични смеси те взаимно засилват въздействието си.
Маслата, чийто аромат има силно отблъскващо въздействие върху насекомите са:
+ евкалиптово масло – силно антисептично средство при инфекции на дихателните пътища и кожата. Противовъзпалително и болкоуспокояващо при ревматизъм и артрит, отпуска мускулатурата и укрепва имунната система. Репелент срещу насекоми. Употребява се в аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж;
+ карамфилово масло – антисептично, ефикасно средство срещу болката, афродизиак. Укрепва имунната система. Използва се и като хранителна добавка. Репелент срещу комари. Употребява се в аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж;
+ кедрово масло – успокоява и тонизира при оплаквания на нервна почва. Антисептично, антицелулитно, болкоуспокояващо и инсектицидно действие. Репелент срещу насекоми. Употребява се в аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж.
Как се употребяват етеричните масла?
1. Ароматизираща лампа: 1-5 капки етерично масло или смес от етерични масла се капват в лампата.
2. Ароматизатор за въздух: 5-10 капки се капват върху шихтата на ароматизатора.
3. Вана: 5-10 капки етерично масло или смес от от етерични масла се капват във водата на ваната.
4. Масаж: Етеричните масла или смеси се нанасят върху кожата във вид на масажно масло, приготвено чрез смесване на 20 мл. Растително масло и 1-5 капки етерично масло или смес от етерични масла. Масажното масло да се тества преди масаж.
Внимавайте при употреба на етерични масла при следните случаи:
1. Да се пазят от малки деца.
2. Да се употребяват само разредени върху кожата и лигавиците.
3. Да не се употребяват в първите месеци на бременността и при бебета.
4. Да не се приемат вътрешно, освен ако не са предписани от специалист.
5. Да не се употребяват заедно с хомеопатични средства.
Етеричните масла притежават характерните свойства на растенията, от които са получени и имат благотворно въздействие върху:
+ нервната система – масла от лавандула, портокал, салвия, розмарин, бахар и др.;
+ храносмилателната система – масла от мента,риган, хвойна, естрагон и др.;
+ дихателната система – масла от бор, евкалипт, пачули и др.
Те имат следните общи качества:
+ антитоксични – елиминират токсините;
+ антисептични – унищожават патогенни микроорганизми, отрови, отпадъци от хранителния и клетъчен метаболизъм;
+ тонизиращи - укрепват нервната система и жлезите, хармонизират функциите на организма и засилват естествения имунитет.
Ароматотерапията е дял от природолечението, която разглежда човека като единство от тяло, ум и психика и препоръчва целенасочено използване на етеричните масла при душевни и физически оплаквания. Етеричните масла проникват в организма посредством обонянието и кожата, и чрез вегетативната нервна система и кръвта влияят на основните функции на организма. В ароматични смеси те взаимно засилват въздействието си.
Маслата, чийто аромат има силно отблъскващо въздействие върху насекомите са:
+ евкалиптово масло – силно антисептично средство при инфекции на дихателните пътища и кожата. Противовъзпалително и болкоуспокояващо при ревматизъм и артрит, отпуска мускулатурата и укрепва имунната система. Репелент срещу насекоми. Употребява се в аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж;
+ карамфилово масло – антисептично, ефикасно средство срещу болката, афродизиак. Укрепва имунната система. Използва се и като хранителна добавка. Репелент срещу комари. Употребява се в аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж;
+ кедрово масло – успокоява и тонизира при оплаквания на нервна почва. Антисептично, антицелулитно, болкоуспокояващо и инсектицидно действие. Репелент срещу насекоми. Употребява се в аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж.
Как се употребяват етеричните масла?
1. Ароматизираща лампа: 1-5 капки етерично масло или смес от етерични масла се капват в лампата.
2. Ароматизатор за въздух: 5-10 капки се капват върху шихтата на ароматизатора.
3. Вана: 5-10 капки етерично масло или смес от от етерични масла се капват във водата на ваната.
4. Масаж: Етеричните масла или смеси се нанасят върху кожата във вид на масажно масло, приготвено чрез смесване на 20 мл. Растително масло и 1-5 капки етерично масло или смес от етерични масла. Масажното масло да се тества преди масаж.
Внимавайте при употреба на етерични масла при следните случаи:
1. Да се пазят от малки деца.
2. Да се употребяват само разредени върху кожата и лигавиците.
3. Да не се употребяват в първите месеци на бременността и при бебета.
4. Да не се приемат вътрешно, освен ако не са предписани от специалист.
5. Да не се употребяват заедно с хомеопатични средства.
петък, 22 юни 2007 г.
Ваньо Вълчев: ПОВЯРВАЙ
Когато си тръгвам във залезен час
не вярвай на моите думи,
че няма любов,
и че бягат пред нас,
различни пътеки и друми.
Не вярвай, че моята хладна ръка
не иска дланта ти да сгрее,
че нощем тъмната звездна река
студени светулки пилее.
Повярвай, когато със изгрева чист
разкаян към тебе пътувам
и само с очи, ах, и само с очи
с безкрайна любов те целувам.
Не вярвай, когато море от слънца
и лунни цветя обещавам.
Повярвай на малката бяла сълза,
с която пред тебе заставам.
Когато край тебе тежи самота
не вярвай, че мене ме няма.
Във бялата стая зад бяла врата
отколе сме винаги двама.
не вярвай на моите думи,
че няма любов,
и че бягат пред нас,
различни пътеки и друми.
Не вярвай, че моята хладна ръка
не иска дланта ти да сгрее,
че нощем тъмната звездна река
студени светулки пилее.
Повярвай, когато със изгрева чист
разкаян към тебе пътувам
и само с очи, ах, и само с очи
с безкрайна любов те целувам.
Не вярвай, когато море от слънца
и лунни цветя обещавам.
Повярвай на малката бяла сълза,
с която пред тебе заставам.
Когато край тебе тежи самота
не вярвай, че мене ме няма.
Във бялата стая зад бяла врата
отколе сме винаги двама.
вторник, 19 юни 2007 г.
РАДОЙ РАЛИН - СЛЕД ВРЕМЕ
Ний срещаме се всеки ден почти
и после отминаваме се неми.
Това ли бяха нашите мечти?
Защо ги няма чувствата големи?
Нали решихме нашата любов
да бъде нещо малко по-различно?
Животът ли излезе по-суров,
или пък ние сбъркахме трагично?
А ти си все тъй светла и добра.
И аз в живота вярвам вдъхновено.
Ний същите сме. Но ако те спра,
ще ме посрещнеш вяло и студено.
Ний същите сме. Но ако ме спреш,
със поглед чужд и аз ще те отблъсна.
Събуди ли се старият копнеж,
ще стъпча всичко ... Свършено е. Късно!
О, неведнаж във себе си коря
туй наше равнодушие привидно
и всяка нощ във размисъл горя
и става ми за двама ни обидно.
В нас още дишат старите неща,
а ний се мамим, че сме нови хора.
Забравили сме тая простота,
с която кацат птиците на двора.
и после отминаваме се неми.
Това ли бяха нашите мечти?
Защо ги няма чувствата големи?
Нали решихме нашата любов
да бъде нещо малко по-различно?
Животът ли излезе по-суров,
или пък ние сбъркахме трагично?
А ти си все тъй светла и добра.
И аз в живота вярвам вдъхновено.
Ний същите сме. Но ако те спра,
ще ме посрещнеш вяло и студено.
Ний същите сме. Но ако ме спреш,
със поглед чужд и аз ще те отблъсна.
Събуди ли се старият копнеж,
ще стъпча всичко ... Свършено е. Късно!
О, неведнаж във себе си коря
туй наше равнодушие привидно
и всяка нощ във размисъл горя
и става ми за двама ни обидно.
В нас още дишат старите неща,
а ний се мамим, че сме нови хора.
Забравили сме тая простота,
с която кацат птиците на двора.
неделя, 17 юни 2007 г.
СТИХ
ДИНКО ПЕТКОВ:
Сънуват думите ми разговор ...
Моето легло за двама е.
На масата със двата стола
Виното и хлябът са ми много.
Ако не бъдем н и е,
Да бъдем аз и кой да е.
При всяко чуто вдишване
на двора бягам пак
и уморявам се да чакам
от някъде човек да ме повика ...
Сънуват думите ми разговор ...
Моето легло за двама е.
На масата със двата стола
Виното и хлябът са ми много.
Ако не бъдем н и е,
Да бъдем аз и кой да е.
При всяко чуто вдишване
на двора бягам пак
и уморявам се да чакам
от някъде човек да ме повика ...
събота, 16 юни 2007 г.
ПОВЯРВАЙ
Повярвай ми,
Във твоите очи
Видях на детските си дни мечтата.
Повярвай ми!
С теб мъката мълчи.
Далеч от мене бяга самотата.
Усеща се.
По всичко си личи
И двамата ценим си свободата.
Но знаеш ли,
И странно да звучи,
обичаш ли, безсилна е съдбата.
Обичай ме!
Напразно не мъчи
със тежко недоверие душата.
Обичай ме!
Със ласка научи
сърцето ми на радост непозната.
Повярвай ми!
Животът ще горчи
Раздяла ако чука на вратата.
Обичай ме!
Любов ме наречи
И най-щастлива ще съм на земята.
26.08.1987.
Елка Савова
Във твоите очи
Видях на детските си дни мечтата.
Повярвай ми!
С теб мъката мълчи.
Далеч от мене бяга самотата.
Усеща се.
По всичко си личи
И двамата ценим си свободата.
Но знаеш ли,
И странно да звучи,
обичаш ли, безсилна е съдбата.
Обичай ме!
Напразно не мъчи
със тежко недоверие душата.
Обичай ме!
Със ласка научи
сърцето ми на радост непозната.
Повярвай ми!
Животът ще горчи
Раздяла ако чука на вратата.
Обичай ме!
Любов ме наречи
И най-щастлива ще съм на земята.
26.08.1987.
Елка Савова
четвъртък, 14 юни 2007 г.
САМОТНИТЕ МЪЖЕ
Самотните мъже
Разведени, ергени,
Са малко неглиже
И малко незасмени.
Самотните мъже –
Щастливи, нещастливи,
Прането на въже
Окачват мълчаливи ...
Самотните мъже
Особено във празник,
Със тонус понижен,
Все нещо им е празно.
А колко е добре
С жена си да се скараш!
Но тишината мре
В тютюнева омара ...
В самотните мъже
Искри на обич има
Подобно в оксижен,
Но нямат те любима.
Със своите лули
Застават на балкона
И гледат как вали
В душата и на склона ...
П.П. Самотните мъже
(от опит аз го знам)
самотни са. Шерше,
шерше ла фам!
Димитър Стойчев
събота, 9 юни 2007 г.
ПОГЛЕД В БЪДЕЩЕТО
Ема Веселинова
Унесени в своето ежедневие, хората не се интересуват от това, което ги очаква. Докато не се срещнат в ежедневието си с непознатото и неизвестното. И тогава човек разбира и усеща, че не всичко зависи от неговото желание, че има нещо, което движи събитията от настоящето по точно определени правила и закони. Започват да се появяват въпрос след въпрос за изхода на събитията, за най-правилния начин на действие и поведение. Появяват се хора с усет за това, което става и това, което предстои да стане. Разбира се, появяват се и други, които също имат усет, но той се отнася към мислите, чувствата и очакванията на другите хора. И така се пораждат големите заблуди.
Корените на гадаенето са в онези далечни времена, когато се е зародила вярата в свръхестествените сили. А когато човекът от първобитния строй виждал зад различните явления в природата богове и духове, някои – добри, други – лоши, вече съвсем естествено било да иска да знае от тези богове своето бъдеще. Така гадаенето още от зараждането си се свързва със суеверието.
Първоначално култовите обреди е извършвал старейшината на рода,а по-късно – вождът на племето.Той е изпълнявал и ролята на главен гадател, предсказващ доброто или лошо разположение на божествата. Самите обреди са имали различен характер, съобразно ловните и земеделски навици на племето.
По-късно, с разлагането на първобитно-общинния строй, се обособяват професионални гадатели, жреци, които имали единствената длъжност да предсказват бъдещето, т.е. онова, което боговете са предопределили като съдба на хората. Познати от древната история са жреците от Делфи, които в своите смътни предсказания са карали да потръпват от догадки и съмнения за своето бъдеще много пълководци и владетели. Не е имало владетел по света, който да не е държал при себе си на служба астролози, гадатели на поличбите и сънищата. Официално гадаенето е било привилегия на господствуващата религия, но се е случвало и да се изплъзне от нейния контрол, и с гадателство да се заемат хора, които не са били служители на религиозни култове. Значителна част от астролозите, например през Средновековието, са били преследвани от църквата като еретици.
Особено силно се развивало гадателството в години на големи социални сътресения, когато съдбата на отделния човек, потънал в невежество, е търпяла много превратности. Тогава са разцъфтявали астрологията, хиромантията, тълкуването на сънищата. И сега навсякъде по света гадаенето има широки размери. Неговата същност, обаче, остава една – лесно трупане на печалби от невежеството и страха.
В основата си това е точно така, защото винаги ще се намери някой, който да злоупотребява с доверието и наивността на хората. Има, обаче явления, които нито един от клоновете на науката не могат да обяснят. Изключение прави онзи сбор от познания, известен с международното наименование езотерика. Според един от тълковните речници, то означава “тайна, нещо скрито, предназначено само за посветените”. Нейна проява са астрологията и нумерологията, две дисциплини с многовековни традиции. Хиромантията и френологията са намерили също своето място в стремежа на човека да изучи своята природа. Но тяхното развитие е съсредоточено повече в страни като Индия, Китай и Япония, и по-малко в Европа. Използвайки познанията, дадени от тези дисциплини, можем да си обясним, много от действията на хората в ежедневието им. По този начин намират своето обяснение проявите на човешката психика, като се обогатяват познанията по психология на отделната личност. Изучаването същността на човешкото его с неговите изяви, може да помогне на психиатрията да направи крачка напред в профилактиката и лечението на болестите на човешката душа. Когато се знаят причините за действията и постъпките на хората,може да се предвиди и предотврати възможното пагубно въздействие върху обществото.
Бъдещето на човечеството е в неговите ръце. А опознавайки себе си, всеки човек може да разбере каква неимоверно голяма сила се крие у него. Когато се научи да контролира енергията си с доброта и стремеж към съвършенство, човечеството ще бъде в състояние да осигури своето съществуване на Земята в хармония с майката Природа. За това е необходимо да изучаваме и развиваме, онези науки, наричани “езотерични”, които ще ни помогнат да открием пътя към съвършенството на своята душа, а от там към създаване на необходимите условия за неговото постигане.
Ема Веселинова
Унесени в своето ежедневие, хората не се интересуват от това, което ги очаква. Докато не се срещнат в ежедневието си с непознатото и неизвестното. И тогава човек разбира и усеща, че не всичко зависи от неговото желание, че има нещо, което движи събитията от настоящето по точно определени правила и закони. Започват да се появяват въпрос след въпрос за изхода на събитията, за най-правилния начин на действие и поведение. Появяват се хора с усет за това, което става и това, което предстои да стане. Разбира се, появяват се и други, които също имат усет, но той се отнася към мислите, чувствата и очакванията на другите хора. И така се пораждат големите заблуди.
Корените на гадаенето са в онези далечни времена, когато се е зародила вярата в свръхестествените сили. А когато човекът от първобитния строй виждал зад различните явления в природата богове и духове, някои – добри, други – лоши, вече съвсем естествено било да иска да знае от тези богове своето бъдеще. Така гадаенето още от зараждането си се свързва със суеверието.
Първоначално култовите обреди е извършвал старейшината на рода,а по-късно – вождът на племето.Той е изпълнявал и ролята на главен гадател, предсказващ доброто или лошо разположение на божествата. Самите обреди са имали различен характер, съобразно ловните и земеделски навици на племето.
По-късно, с разлагането на първобитно-общинния строй, се обособяват професионални гадатели, жреци, които имали единствената длъжност да предсказват бъдещето, т.е. онова, което боговете са предопределили като съдба на хората. Познати от древната история са жреците от Делфи, които в своите смътни предсказания са карали да потръпват от догадки и съмнения за своето бъдеще много пълководци и владетели. Не е имало владетел по света, който да не е държал при себе си на служба астролози, гадатели на поличбите и сънищата. Официално гадаенето е било привилегия на господствуващата религия, но се е случвало и да се изплъзне от нейния контрол, и с гадателство да се заемат хора, които не са били служители на религиозни култове. Значителна част от астролозите, например през Средновековието, са били преследвани от църквата като еретици.
Особено силно се развивало гадателството в години на големи социални сътресения, когато съдбата на отделния човек, потънал в невежество, е търпяла много превратности. Тогава са разцъфтявали астрологията, хиромантията, тълкуването на сънищата. И сега навсякъде по света гадаенето има широки размери. Неговата същност, обаче, остава една – лесно трупане на печалби от невежеството и страха.
В основата си това е точно така, защото винаги ще се намери някой, който да злоупотребява с доверието и наивността на хората. Има, обаче явления, които нито един от клоновете на науката не могат да обяснят. Изключение прави онзи сбор от познания, известен с международното наименование езотерика. Според един от тълковните речници, то означава “тайна, нещо скрито, предназначено само за посветените”. Нейна проява са астрологията и нумерологията, две дисциплини с многовековни традиции. Хиромантията и френологията са намерили също своето място в стремежа на човека да изучи своята природа. Но тяхното развитие е съсредоточено повече в страни като Индия, Китай и Япония, и по-малко в Европа. Използвайки познанията, дадени от тези дисциплини, можем да си обясним, много от действията на хората в ежедневието им. По този начин намират своето обяснение проявите на човешката психика, като се обогатяват познанията по психология на отделната личност. Изучаването същността на човешкото его с неговите изяви, може да помогне на психиатрията да направи крачка напред в профилактиката и лечението на болестите на човешката душа. Когато се знаят причините за действията и постъпките на хората,може да се предвиди и предотврати възможното пагубно въздействие върху обществото.
Бъдещето на човечеството е в неговите ръце. А опознавайки себе си, всеки човек може да разбере каква неимоверно голяма сила се крие у него. Когато се научи да контролира енергията си с доброта и стремеж към съвършенство, човечеството ще бъде в състояние да осигури своето съществуване на Земята в хармония с майката Природа. За това е необходимо да изучаваме и развиваме, онези науки, наричани “езотерични”, които ще ни помогнат да открием пътя към съвършенството на своята душа, а от там към създаване на необходимите условия за неговото постигане.
вторник, 5 юни 2007 г.
ОПТИМИСТИЧНО
Приятелко, китарата вземи!
В таз синя вечер тъжни сме и двете.
Но нищо ... Ще запеем и сами,
за да разцъфне от тъгата цвете.
Красивите му алени листа
със тиха нежност ще ни сгреят в здрача.
И пламъкът от лумнала мечта
ще шепне на очите да не плачат.
Отиде си без сбогом любовта.
И младостта безшумно си отива ...
Но вяра да прелива в песента,
че новата любов ще е щастлива.
Че дружбата ни в шеметна вълна
ще помете беди и несполуки,
и заискряла в ярка светлина
ще изгори лъжи и черни клюки.
И бодро зазвучава песента ...
Една звезда в стъклото вън танцува.
Надеждата ни връща радостта,
а нашата печал далеч отплува.
Елка Савова
Приятелко, китарата вземи!
В таз синя вечер тъжни сме и двете.
Но нищо ... Ще запеем и сами,
за да разцъфне от тъгата цвете.
Красивите му алени листа
със тиха нежност ще ни сгреят в здрача.
И пламъкът от лумнала мечта
ще шепне на очите да не плачат.
Отиде си без сбогом любовта.
И младостта безшумно си отива ...
Но вяра да прелива в песента,
че новата любов ще е щастлива.
Че дружбата ни в шеметна вълна
ще помете беди и несполуки,
и заискряла в ярка светлина
ще изгори лъжи и черни клюки.
И бодро зазвучава песента ...
Една звезда в стъклото вън танцува.
Надеждата ни връща радостта,
а нашата печал далеч отплува.
Елка Савова
понеделник, 4 юни 2007 г.
СТЕСНИТЕЛНОСТ
Срещам в делника някого.
И преди да отмина,
в секунда една
аз долавям съвсем неочаквано,
че от него към мен и обратно струи топлина.
Аз откривам, че става ненужно
да се плаша от стария студ,
да поглеждам назад.
И се питам с какво съм заслужила
тоя прпиказен дар в изранения свят.
И разбирам, че с тоя човек бих изгазила
през мочури, през черна гора.
Бих забравила болки, обиди, омрази,
щом до рамото негово своето рамо опра.
Но дали ще намеря и ум, и достойнство -
да надрасна
задръжките смешни, срама си пелеп,
та в оная съдбовна секунда
да кажа спокойно:
- Нека бъда завинаги с теб ...
Калина Ковачева
вторник, 22 май 2007 г.
МЪДРОСТТА НА ИЗТОКА
Ема Георгиева
Ние, народите от Европа имаме своята многовековна култура и мъдрост. Тя се е развивала в съответствие с нашето географско положение и бита на човека, населявал тези земи. Но до колкото мъдростта не зависи от географското положение на държавите, изкуствено създадени от хората, за да могат да оцеляват по-лесно, нека се запознаем с това, до което е достигнал човекът от Изтока – далечните земи на Китай и Япония.
Животните, тези същества населили планетата Земя преди човека, са били обожествявани, а някои от тях са приети за свещени за много от древните народи. Например змията е била смятана за пазителка на богатствата, включително и животът – едно от най-големите богатства за човека във всички времена. Змията е символ както на подземния свят, така и на природата. Свита така, че да може да хваща опашката със собствената си уста, тя е символ на вечния кръговрат в природата, на живота и енергията. Същите неща се отнасят и за змея, който е пазител на благата, но също така и път към дървото на живота. “Змейският камък” има чудотворна сила, лекува болести и прави човека непобедим. Потопен в змейска кръв, човек може да бъде безсмъртен.
Източните легенди разказват, че изборът на животните, станали символи на зодиакалните знаци е направил самия Буда. Според една от легендите Буда повикал животните да празнуват заедно една Нова година, а според друга – животните дошли в този ред да се простят с Буда, когато бил на смъртния си одър. Първо дошъл енергичният плъх /мишката/, след него добродушното теле /бивола/, после безстрашния тигър, след това се заредили предпазливия заек /котката/, змея, мъдрата змия, умния кон, козата, маймуната, петела, кучето и дивата свиня. Твърди се от древните, че човекът, роден в годината, управлявана от определено животно, притежава неговите слабости и сили, неговия темперамент и характер. Според древната традиция, хората, родени в първите дни на Новата година приличат почти изцяло на животното, под чието влияние е съответната година. А хората, родени в активни годишни времена, каквито са пролетта и лятото, са по-активни, бързо напредват и имат възможност да се усъвършенстват. Докато тези родени през зимата или есента са по-пасивни, бавно решават да предприемат нещо ново, но затова пък това с което се захващат, е добре обмислено и почти винаги има успешен завършек. В природата съществува ритъм, който се отнася и за хората и животните. Срещу закономерностите в природата не можем да се борим, а трябва да се съобразяваме с тях, като се стремим да ги опознаем по-добре.
Ето някои от правилата за живот, достигнали до нас от древните народи на Китай и Япония:
1. Печелившата позиция.
Ако по време на разговор седнете точно срещу събеседника си на масата, този разговор няма да даде особени резултати. Той ще бъде лишен от емоции, всичко у вас ще бъде сковано от една студенина и безчувственост. Ако все пак се появят някакви чувства, те могат да бъдат само агресия и напрежение. Така резултатите от разговора ще бъдат незадоволителни и за двама ви. Когато събеседниците седят един срещу друг, обикновено говорят само това, което мислят, без да се съобразяват с чувствата на другите, за това разговора не може да се развие и да има напредък.
Ако поставите събеседника си от лявата си страна, комуникацията между вас ще стане по-добра. И двамата ще бъдете много по-отпуснати и по-сърдечни. Но съществува опасност да харесате събеседника си до такава степен, че да забравите собствените си позиции и намерения, и да започнете сляпо да изпълнявате неговите желания.
Запомнете, че когато седите, стоите или ходите до някого по улицата, той винаги трябва да бъде от дясната ви страна. Така ще можете да контролирате и своите и неговите емоции. Когато някой, който стои или седи до вас от лявата ви страна, лесно подлежи на вашето влияние.
Съществуват точни павила за седене около масата в помещение. Едно от правилата е или да сте с лице към вратата, или към прозореца. Седите ли на едно от тези места, ще имате успех в разговора и необходимата сигурност.
2. Къщата – местоположение и разпределение.
Когато се започва строеж на къща, трябва много да се внимава къщата да не се изгради на място, на което преди това е било гробище, срутена църква или светилище, нито пък място, на което много хора са изгубили живота си насилствено, на места, където са изтезавани хора или такива, на които е имало затвор. Постройките, направени на някое от тези места, както и хората, които ги обитават, са обречени на нещастни случаи – пожари, срутване, разрушение от природни бедствия.
Известни са и много други правила, отнасящи се до разположението и ориентацията на къщата, както и разпределението на стаите, вратите и прозорците. За да може, обаче, тези правила да се разберат и приложат правилно, необходимо е да се знае как да се определи центъра на тежестта на къщата. Начертава се на картон основата на построената или бъдеща сграда, изрязва се, определя се центъра и се забожда върха на химикалка или друг остър предмет. Ако картона остане в равновесие, значи центъра е добре определен, и зпитването на къщата може да продължи.
Когато в една къща преобладават малките помещения, такъв дом носи нещастие на хората, които живеят в него. Колкото и малко мебели да има в такива стаи, те винаги са тесни, в тях няма дастатъчно място за спане, и хората не се чувстват добре в тях. Заради многото стени в такива къщи, въздуха е застоял, а това не е здравословно. Стаи, в които много рядко се стои, помещенията за гости, например, не трябва да бъдат на югозапад. На югозапад трябва да се строят стаи, в които се провежда повече време през деня, дневна, например. Затова, по-добре не хабете енергия да правите помещения, в които няма да бъдете често.
Щастлива е къща, в която повечето помещения са обърнати на юг. Дневната в такава къща трябва да бъде обърната на запад, или югозапад, а градината – на изток. Ако изградите всичко така, слънцето от ранно утро ще навлиза в дома ви. През лятото обикновено духат ветроев от юг и изток, така че, проветряването в такъв дом е природно, и въздуха е винаги свеж. През зимата обикновено духа вятър от север, но тъй като от тази страна няма много отворени пространства, то хладния северен вятър не влиза в къщата.
Преди да започне изработването на плана на една къща, е добре да се знае, че има значение вида на основата на къщата. Когато основата на къщата има форма на квадрат или правоъгълник, то може да се каже, че това е една добра фигура и няма да има сериозни проблеми за живота в тази къща. Ако къщата има много издадени или вдлъбнати части, и те са повече, отколкото общата повръхнина на къщата, в такъв случай подобен дом не носи щастие. Най-неблагоприятното разположение е, ако издатините на къщата са на североизток или югозапад. Ако издатините или вдлъбнатините са по-малки от една трета от общата повръхнина на къщата, това се смята за малка издатина или вдлъбнатина, което не влияе лошо на условията за живеене. Ако издадените или вдлъбнати части са по-големи от една трета, се смята, че такава къща не е добра за живеене. Причина за всички тези неблагоприятни условия е слабата осветеност на къщата, тъй като през нейните прозорци не може да влиза достатъчно светлина. Такива къщи не се проветряват добре, връзката между помещенията не е добра, и е по-добре да се откажете от такова строителство.
Разположението на вратите и прозорците също има голямо значение за добрите условия на живот в къщата. Те трябва да осигуряват преминаването на въздуха в посоките север-юг. Прозорците трябва да се правят от изток към югоизток, от юг до югозапад, но никога не трябва да бъдат на запад.
В градината около къщата не трябва да има голямо дърво. Голямото дърво намалява простора, пречи на слънцето да достига до къщата и засенчва другите растения. Освен това опадалите наесен листа от големите дървета закриват прекалено голяма земна повръхност около себе си и пречат на другите растения да се развиват.
По външните стени на къщата не трябва да има пълзящи растения, тъй като стените не могат да дишат. Корените на една такова растение раздробяват мазилката, а неговите стъбла допускат по-малко светлина и чист въздух в дома. Семействата, които живеят в къщи с много пълзящи растения по фасадите им, са осъдени на пропадане.
Къщите с високо издигнат над земята под може да се смятат за щастливи. Къщите с нисък под са влажни, а тези с висок под обикновено нямат влага в помещенията си. Дори ако влезе влага, те бързо изсъхват, поради доброто си проветрение.
Ако къщата е голяма и просторна и в нея не живеят много хора, такава къща не е много щастлива. Прекалено галямата къща изисква много работа за поддържане на домакинството. Домакините на такава къща бързо се разболяват и живота им трае кратко.
Стаи, които не се употребяват често, бързо се развалят. За това трябва да имате колкото е възможно по-малко такива помещения. Щастлива е къщата пълна с деца, къщата, в която често има гости, и е дом пълен с живот.
Ема Георгиева
Ние, народите от Европа имаме своята многовековна култура и мъдрост. Тя се е развивала в съответствие с нашето географско положение и бита на човека, населявал тези земи. Но до колкото мъдростта не зависи от географското положение на държавите, изкуствено създадени от хората, за да могат да оцеляват по-лесно, нека се запознаем с това, до което е достигнал човекът от Изтока – далечните земи на Китай и Япония.
Животните, тези същества населили планетата Земя преди човека, са били обожествявани, а някои от тях са приети за свещени за много от древните народи. Например змията е била смятана за пазителка на богатствата, включително и животът – едно от най-големите богатства за човека във всички времена. Змията е символ както на подземния свят, така и на природата. Свита така, че да може да хваща опашката със собствената си уста, тя е символ на вечния кръговрат в природата, на живота и енергията. Същите неща се отнасят и за змея, който е пазител на благата, но също така и път към дървото на живота. “Змейският камък” има чудотворна сила, лекува болести и прави човека непобедим. Потопен в змейска кръв, човек може да бъде безсмъртен.
Източните легенди разказват, че изборът на животните, станали символи на зодиакалните знаци е направил самия Буда. Според една от легендите Буда повикал животните да празнуват заедно една Нова година, а според друга – животните дошли в този ред да се простят с Буда, когато бил на смъртния си одър. Първо дошъл енергичният плъх /мишката/, след него добродушното теле /бивола/, после безстрашния тигър, след това се заредили предпазливия заек /котката/, змея, мъдрата змия, умния кон, козата, маймуната, петела, кучето и дивата свиня. Твърди се от древните, че човекът, роден в годината, управлявана от определено животно, притежава неговите слабости и сили, неговия темперамент и характер. Според древната традиция, хората, родени в първите дни на Новата година приличат почти изцяло на животното, под чието влияние е съответната година. А хората, родени в активни годишни времена, каквито са пролетта и лятото, са по-активни, бързо напредват и имат възможност да се усъвършенстват. Докато тези родени през зимата или есента са по-пасивни, бавно решават да предприемат нещо ново, но затова пък това с което се захващат, е добре обмислено и почти винаги има успешен завършек. В природата съществува ритъм, който се отнася и за хората и животните. Срещу закономерностите в природата не можем да се борим, а трябва да се съобразяваме с тях, като се стремим да ги опознаем по-добре.
Ето някои от правилата за живот, достигнали до нас от древните народи на Китай и Япония:
1. Печелившата позиция.
Ако по време на разговор седнете точно срещу събеседника си на масата, този разговор няма да даде особени резултати. Той ще бъде лишен от емоции, всичко у вас ще бъде сковано от една студенина и безчувственост. Ако все пак се появят някакви чувства, те могат да бъдат само агресия и напрежение. Така резултатите от разговора ще бъдат незадоволителни и за двама ви. Когато събеседниците седят един срещу друг, обикновено говорят само това, което мислят, без да се съобразяват с чувствата на другите, за това разговора не може да се развие и да има напредък.
Ако поставите събеседника си от лявата си страна, комуникацията между вас ще стане по-добра. И двамата ще бъдете много по-отпуснати и по-сърдечни. Но съществува опасност да харесате събеседника си до такава степен, че да забравите собствените си позиции и намерения, и да започнете сляпо да изпълнявате неговите желания.
Запомнете, че когато седите, стоите или ходите до някого по улицата, той винаги трябва да бъде от дясната ви страна. Така ще можете да контролирате и своите и неговите емоции. Когато някой, който стои или седи до вас от лявата ви страна, лесно подлежи на вашето влияние.
Съществуват точни павила за седене около масата в помещение. Едно от правилата е или да сте с лице към вратата, или към прозореца. Седите ли на едно от тези места, ще имате успех в разговора и необходимата сигурност.
2. Къщата – местоположение и разпределение.
Когато се започва строеж на къща, трябва много да се внимава къщата да не се изгради на място, на което преди това е било гробище, срутена църква или светилище, нито пък място, на което много хора са изгубили живота си насилствено, на места, където са изтезавани хора или такива, на които е имало затвор. Постройките, направени на някое от тези места, както и хората, които ги обитават, са обречени на нещастни случаи – пожари, срутване, разрушение от природни бедствия.
Известни са и много други правила, отнасящи се до разположението и ориентацията на къщата, както и разпределението на стаите, вратите и прозорците. За да може, обаче, тези правила да се разберат и приложат правилно, необходимо е да се знае как да се определи центъра на тежестта на къщата. Начертава се на картон основата на построената или бъдеща сграда, изрязва се, определя се центъра и се забожда върха на химикалка или друг остър предмет. Ако картона остане в равновесие, значи центъра е добре определен, и зпитването на къщата може да продължи.
Когато в една къща преобладават малките помещения, такъв дом носи нещастие на хората, които живеят в него. Колкото и малко мебели да има в такива стаи, те винаги са тесни, в тях няма дастатъчно място за спане, и хората не се чувстват добре в тях. Заради многото стени в такива къщи, въздуха е застоял, а това не е здравословно. Стаи, в които много рядко се стои, помещенията за гости, например, не трябва да бъдат на югозапад. На югозапад трябва да се строят стаи, в които се провежда повече време през деня, дневна, например. Затова, по-добре не хабете енергия да правите помещения, в които няма да бъдете често.
Щастлива е къща, в която повечето помещения са обърнати на юг. Дневната в такава къща трябва да бъде обърната на запад, или югозапад, а градината – на изток. Ако изградите всичко така, слънцето от ранно утро ще навлиза в дома ви. През лятото обикновено духат ветроев от юг и изток, така че, проветряването в такъв дом е природно, и въздуха е винаги свеж. През зимата обикновено духа вятър от север, но тъй като от тази страна няма много отворени пространства, то хладния северен вятър не влиза в къщата.
Преди да започне изработването на плана на една къща, е добре да се знае, че има значение вида на основата на къщата. Когато основата на къщата има форма на квадрат или правоъгълник, то може да се каже, че това е една добра фигура и няма да има сериозни проблеми за живота в тази къща. Ако къщата има много издадени или вдлъбнати части, и те са повече, отколкото общата повръхнина на къщата, в такъв случай подобен дом не носи щастие. Най-неблагоприятното разположение е, ако издатините на къщата са на североизток или югозапад. Ако издатините или вдлъбнатините са по-малки от една трета от общата повръхнина на къщата, това се смята за малка издатина или вдлъбнатина, което не влияе лошо на условията за живеене. Ако издадените или вдлъбнати части са по-големи от една трета, се смята, че такава къща не е добра за живеене. Причина за всички тези неблагоприятни условия е слабата осветеност на къщата, тъй като през нейните прозорци не може да влиза достатъчно светлина. Такива къщи не се проветряват добре, връзката между помещенията не е добра, и е по-добре да се откажете от такова строителство.
Разположението на вратите и прозорците също има голямо значение за добрите условия на живот в къщата. Те трябва да осигуряват преминаването на въздуха в посоките север-юг. Прозорците трябва да се правят от изток към югоизток, от юг до югозапад, но никога не трябва да бъдат на запад.
В градината около къщата не трябва да има голямо дърво. Голямото дърво намалява простора, пречи на слънцето да достига до къщата и засенчва другите растения. Освен това опадалите наесен листа от големите дървета закриват прекалено голяма земна повръхност около себе си и пречат на другите растения да се развиват.
По външните стени на къщата не трябва да има пълзящи растения, тъй като стените не могат да дишат. Корените на една такова растение раздробяват мазилката, а неговите стъбла допускат по-малко светлина и чист въздух в дома. Семействата, които живеят в къщи с много пълзящи растения по фасадите им, са осъдени на пропадане.
Къщите с високо издигнат над земята под може да се смятат за щастливи. Къщите с нисък под са влажни, а тези с висок под обикновено нямат влага в помещенията си. Дори ако влезе влага, те бързо изсъхват, поради доброто си проветрение.
Ако къщата е голяма и просторна и в нея не живеят много хора, такава къща не е много щастлива. Прекалено галямата къща изисква много работа за поддържане на домакинството. Домакините на такава къща бързо се разболяват и живота им трае кратко.
Стаи, които не се употребяват често, бързо се развалят. За това трябва да имате колкото е възможно по-малко такива помещения. Щастлива е къщата пълна с деца, къщата, в която често има гости, и е дом пълен с живот.
ПОГЛЕД В БЪДЕЩЕТО
Ема Веселинова
Унесени в своето ежедневие, хората не се интересуват от това, което ги очаква. Докато не се срещнат в ежедневието си с непознатото и неизвестното. И тогава човек разбира и усеща, че не всичко зависи от неговото желание, че има нещо, което движи събитията от настоящето по точно определени правила и закони. Започват да се появяват въпрос след въпрос за изхода на събитията, за най-правилния начин на действие и поведение. Появяват се хора с усет за това, което става и това, което предстои да стане. Разбира се, появяват се и други, които също имат усет, но той се отнася към мислите, чувствата и очакванията на другите хора. И така се пораждат големите заблуди.
Корените на гадаенето са в онези далечни времена, когато се е зародила вярата в свръхестествените сили. А когато човекът от първобитния строй виждал зад различните явления в природата богове и духове, някои – добри, други – лоши, вече съвсем естествено било да иска да знае от тези богове своето бъдеще. Така гадаенето още от зараждането си се свързва със суеверието.
Първоначално култовите обреди е извършвал старейшината на рода,а по-късно – вождът на племето.Той е изпълнявал и ролята на главен гадател, предсказващ доброто или лошо разположение на божествата. Самите обреди са имали различен характер, съобразно ловните и земеделски навици на племето.
По-късно, с разлагането на първобитно-общинния строй, се обособяват професионални гадатели, жреци, които имали единствената длъжност да предсказват бъдещето, т.е. онова, което боговете са предопределили като съдба на хората. Познати от древната история са жреците от Делфи, които в своите смътни предсказания са карали да потръпват от догадки и съмнения за своето бъдеще много пълководци и владетели. Не е имало владетел по света, който да не е държал при себе си на служба астролози, гадатели на поличбите и сънищата. Официално гадаенето е било привилегия на господствуващата религия, но се е случвало и да се изплъзне от нейния контрол, и с гадателство да се заемат хора, които не са били служители на религиозни култове. Значителна част от астролозите, например през Средновековието, са били преследвани от църквата като еретици.
Особено силно се развивало гадателството в години на големи социални сътресения, когато съдбата на отделния човек, потънал в невежество, е търпяла много превратности. Тогава са разцъфтявали астрологията, хиромантията, тълкуването на сънищата. И сега навсякъде по света гадаенето има широки размери. Неговата същност, обаче, остава една – лесно трупане на печалби от невежеството и страха.
В основата си това е точно така, защото винаги ще се намери някой, който да злоупотребява с доверието и наивността на хората. Има, обаче явления, които нито един от клоновете на науката не могат да обяснят. Изключение прави онзи сбор от познания, известен с международното наименование езотерика. Според един от тълковните речници, то означава “тайна, нещо скрито, предназначено само за посветените”. Нейна проява са астрологията и нумерологията, две дисциплини с многовековни традиции. Хиромантията и френологията са намерили също своето място в стремежа на човека да изучи своята природа. Но тяхното развитие е съсредоточено повече в страни като Индия, Китай и Япония, и по-малко в Европа. Използвайки познанията, дадени от тези дисциплини, можем да си обясним, много от действията на хората в ежедневието им. По този начин намират своето обяснение проявите на човешката психика, като се обогатяват познанията по психология на отделната личност. Изучаването същността на човешкото его с неговите изяви, може да помогне на психиатрията да направи крачка напред в профилактиката и лечението на болестите на човешката душа. Когато се знаят причините за действията и постъпките на хората,може да се предвиди и предотврати възможното пагубно въздействие върху обществото.
Бъдещето на човечеството е в неговите ръце. А опознавайки себе си, всеки човек може да разбере каква неимоверно голяма сила се крие у него. Когато се научи да контролира енергията си с доброта и стремеж към съвършенство, човечеството ще бъде в състояние да осигури своето съществуване на Земята в хармония с майката Природа. За това е необходимо да изучаваме и развиваме, онези науки, наричани “езотерични”, които ще ни помогнат да открием пътя към съвършенството на своята душа, а от там към създаване на необходимите условия за неговото постигане.
Ема Веселинова
Унесени в своето ежедневие, хората не се интересуват от това, което ги очаква. Докато не се срещнат в ежедневието си с непознатото и неизвестното. И тогава човек разбира и усеща, че не всичко зависи от неговото желание, че има нещо, което движи събитията от настоящето по точно определени правила и закони. Започват да се появяват въпрос след въпрос за изхода на събитията, за най-правилния начин на действие и поведение. Появяват се хора с усет за това, което става и това, което предстои да стане. Разбира се, появяват се и други, които също имат усет, но той се отнася към мислите, чувствата и очакванията на другите хора. И така се пораждат големите заблуди.
Корените на гадаенето са в онези далечни времена, когато се е зародила вярата в свръхестествените сили. А когато човекът от първобитния строй виждал зад различните явления в природата богове и духове, някои – добри, други – лоши, вече съвсем естествено било да иска да знае от тези богове своето бъдеще. Така гадаенето още от зараждането си се свързва със суеверието.
Първоначално култовите обреди е извършвал старейшината на рода,а по-късно – вождът на племето.Той е изпълнявал и ролята на главен гадател, предсказващ доброто или лошо разположение на божествата. Самите обреди са имали различен характер, съобразно ловните и земеделски навици на племето.
По-късно, с разлагането на първобитно-общинния строй, се обособяват професионални гадатели, жреци, които имали единствената длъжност да предсказват бъдещето, т.е. онова, което боговете са предопределили като съдба на хората. Познати от древната история са жреците от Делфи, които в своите смътни предсказания са карали да потръпват от догадки и съмнения за своето бъдеще много пълководци и владетели. Не е имало владетел по света, който да не е държал при себе си на служба астролози, гадатели на поличбите и сънищата. Официално гадаенето е било привилегия на господствуващата религия, но се е случвало и да се изплъзне от нейния контрол, и с гадателство да се заемат хора, които не са били служители на религиозни култове. Значителна част от астролозите, например през Средновековието, са били преследвани от църквата като еретици.
Особено силно се развивало гадателството в години на големи социални сътресения, когато съдбата на отделния човек, потънал в невежество, е търпяла много превратности. Тогава са разцъфтявали астрологията, хиромантията, тълкуването на сънищата. И сега навсякъде по света гадаенето има широки размери. Неговата същност, обаче, остава една – лесно трупане на печалби от невежеството и страха.
В основата си това е точно така, защото винаги ще се намери някой, който да злоупотребява с доверието и наивността на хората. Има, обаче явления, които нито един от клоновете на науката не могат да обяснят. Изключение прави онзи сбор от познания, известен с международното наименование езотерика. Според един от тълковните речници, то означава “тайна, нещо скрито, предназначено само за посветените”. Нейна проява са астрологията и нумерологията, две дисциплини с многовековни традиции. Хиромантията и френологията са намерили също своето място в стремежа на човека да изучи своята природа. Но тяхното развитие е съсредоточено повече в страни като Индия, Китай и Япония, и по-малко в Европа. Използвайки познанията, дадени от тези дисциплини, можем да си обясним, много от действията на хората в ежедневието им. По този начин намират своето обяснение проявите на човешката психика, като се обогатяват познанията по психология на отделната личност. Изучаването същността на човешкото его с неговите изяви, може да помогне на психиатрията да направи крачка напред в профилактиката и лечението на болестите на човешката душа. Когато се знаят причините за действията и постъпките на хората,може да се предвиди и предотврати възможното пагубно въздействие върху обществото.
Бъдещето на човечеството е в неговите ръце. А опознавайки себе си, всеки човек може да разбере каква неимоверно голяма сила се крие у него. Когато се научи да контролира енергията си с доброта и стремеж към съвършенство, човечеството ще бъде в състояние да осигури своето съществуване на Земята в хармония с майката Природа. За това е необходимо да изучаваме и развиваме, онези науки, наричани “езотерични”, които ще ни помогнат да открием пътя към съвършенството на своята душа, а от там към създаване на необходимите условия за неговото постигане.
понеделник, 21 май 2007 г.
КАКВО ЗНАЕМ ЗА ХИРОМАНТИЯТА
ЕМА ВЕСЕЛИНОВА
Хората гадаят на ръка не от вчера.Даже думата “хиромантия” идва от старогръцки – “хеир”-ръка и “мантейа”-пророчество.Хироманти – предсказвачи на съдбата по линиите на дланта – е имало в древния Египет,във Вавилон,в Елада,в Рим,в Индия.Хиромантията упорито минава през древността,стига до Средновековието,крие се от инквизицията и разцъфтява със своите трактати през XVI и ХVII век.Всеки по-могъщ владетел е предвиждал по един-двама гадатели сред дворцовите си служители,някои от които били специалисти по хиромантия.
Не е случайно,че гадаенето се извършва на ръка.Хилядолетната еволюция на човешкия род е имала нужда точно от ръката,която се труди,за да ни направи хора.Една ръка носи изключително много сведения за човека,само че ние не винаги успяваме да ги забележим.Това са сведения за професията,здравето,за някои наследствени качества.
Срещата между хироманта и човека,комуто гледат,е винаги среща на два характера,всеки със своя житейски опит.Хиромантът,като по-опитен,дълго се взира в причудливите линии по дланта,и след това започва да говори.Още с първите думи познава нещо – и това е,което смайва.На този първоначален ефект разчита хиромантът,както и всеки гадател.С това контактът е установен.Гадателят-хиромант продължава гадаенето с полувъпроси,полутвърдения,и внимателно наблюдава събеседника си,който незабележимо се издава.Как?
Съществува т.нар.идеомоторно свиване на мускулите,което се проявява,когато човек мисли за някое свое действие,но не го изпълнява.Мускулът се подготвя за свиване,подготвя се да изпълни нареждането на мозъка,и това състояние може да се усети от човек с изострена чувствителност.Хиромантът държи ръката на човека и “подхвърля” въпроси,които много приличат на твърдения.Например …- Неприятност в къщи …
Реакцията на ръката е мигновена и едва доловима.Ако е вярно,тя стои отпусната,очаква се още.Ако не е вярно – идеомоторно свиване.Оттегляне.И налучкването продължава с по-голям или по-малък успех.Между впрочем,се правят такива твърдения,чиито отговор е най-често “да”.А това увеличава доверието.В същност се “работи” с малко събития. Не са повече от 10-15:грижи за дете,любов,омраза,служебни успехи или неприятности,пътуване,очаквана новина,строеж и т.н.И ако налучкването е успешно в миналото,хиромантът продължава смело в бъдещето.Когато човек има изходните данни за събитията,не е толкова трудно да се досети за развитието им.
Източникът на хиромантията от древността е била астрологията. Наименованията на областите от дланта са свързани с планетите – “хълм на Юпитер”,”възвишение на Венера”,”долина на Марс”,”Сатурнов хълм”,”възвишение на Слънцето”,”възвишение на Меркурий”,”възвишение на Луната”.Има линия на съдбата,на сърцето,на живота.Гадателите оглеждат тези “хълмове и долини”,хода и формата на тези линии по дланта,и съдят за характера,здравето,професията.Например възвишението на Слънцето показвало общественото положение,възвишението на Сатурн – богатството или нищетата,възвишението на Меркурий – способностите за търговия,наука,изкуство.Източните гадатели се вглеждали и в тънките линии по вътрешната страна на пръстите.Смятало се,че едно “завихряне” на линиите предвещава бедност,две – богатство.Ако имало “завихряния” на седем от пръстите – това носело нещастие,а на шест – имали крадците.
Всичко това е вярно,доколкото се основава на многовековни традиции и наблюдения.Голямо значение има безспорно интуицията и опита на гадателя-хиромант.
По линиите и формата на дланта може да се съди и за здравословното състояние на човека.Има опитни лекари,които по ръката на човека разбират много повече за здравословното му състояние,от колкото цяла плеяда от модерни апарати за диагностика.Получават и необходимата информация за бъдещата му съдба много по-точно,отколкото коя и да е врачка-гледачка.Самото ръкуване вече говори много.Отпуснатата,вяла ръка е показател за забавени реакции,за обстоятелствен начин на мислене,за духовна и физическа леност,за лесно уморяване.Когато се свърже с други симптоми,вялото ръкуване може да покаже симптоми на сърдечно или белодробно заболяване.Прекалено живото,неприятно силно ръкуване,би могло да говори за невроза,за невъзможност да се контролират добре постъпките,за неуравновесеност.Във всички случаи,обаче,трябва да се правят изводи за здравословното състояние,само във връзка с други симптоми.Напълно погрешно би било по ръкуването да се съди за характера на човека.
Кожата на ръката също е показателна за много заболявания.Например,подпухналата кожа,по която пръстите оставят “ямички”,може да говори за сърдечно заболяване в напреднала фаза.Бледата,вяла кожа е един от показателите,но не задължителен,за бъбречно заболяване.Посинелите,студени пръсти “говорят” за разстройства във вегетативната нервна система.А това води до нервност,главоболие,непрестанни мисли за болест и смърт,необмислени постъпки …
Формата и цветът на ноктите също са важни.По тях могат да се изкажат предположения за недостатъчно поемане на определени витамини или за смущения в жлезите с вътрешна секреция.Тъй като недостигът на витамин А,от което ноктите стават чупливи,често е свързан с отслабване на зрението,то съвсем спокойно може да се “погадае” на човека отсреща:
- Внимавайте с колата.Особено по вечерно време – по-добре не карайте.
Значение има и формата на пръстите.”Барабанните” пръсти са белег за сърдечни и белодробни заболявания,но не единствен.
ЕМА ВЕСЕЛИНОВА
Хората гадаят на ръка не от вчера.Даже думата “хиромантия” идва от старогръцки – “хеир”-ръка и “мантейа”-пророчество.Хироманти – предсказвачи на съдбата по линиите на дланта – е имало в древния Египет,във Вавилон,в Елада,в Рим,в Индия.Хиромантията упорито минава през древността,стига до Средновековието,крие се от инквизицията и разцъфтява със своите трактати през XVI и ХVII век.Всеки по-могъщ владетел е предвиждал по един-двама гадатели сред дворцовите си служители,някои от които били специалисти по хиромантия.
Не е случайно,че гадаенето се извършва на ръка.Хилядолетната еволюция на човешкия род е имала нужда точно от ръката,която се труди,за да ни направи хора.Една ръка носи изключително много сведения за човека,само че ние не винаги успяваме да ги забележим.Това са сведения за професията,здравето,за някои наследствени качества.
Срещата между хироманта и човека,комуто гледат,е винаги среща на два характера,всеки със своя житейски опит.Хиромантът,като по-опитен,дълго се взира в причудливите линии по дланта,и след това започва да говори.Още с първите думи познава нещо – и това е,което смайва.На този първоначален ефект разчита хиромантът,както и всеки гадател.С това контактът е установен.Гадателят-хиромант продължава гадаенето с полувъпроси,полутвърдения,и внимателно наблюдава събеседника си,който незабележимо се издава.Как?
Съществува т.нар.идеомоторно свиване на мускулите,което се проявява,когато човек мисли за някое свое действие,но не го изпълнява.Мускулът се подготвя за свиване,подготвя се да изпълни нареждането на мозъка,и това състояние може да се усети от човек с изострена чувствителност.Хиромантът държи ръката на човека и “подхвърля” въпроси,които много приличат на твърдения.Например …- Неприятност в къщи …
Реакцията на ръката е мигновена и едва доловима.Ако е вярно,тя стои отпусната,очаква се още.Ако не е вярно – идеомоторно свиване.Оттегляне.И налучкването продължава с по-голям или по-малък успех.Между впрочем,се правят такива твърдения,чиито отговор е най-често “да”.А това увеличава доверието.В същност се “работи” с малко събития. Не са повече от 10-15:грижи за дете,любов,омраза,служебни успехи или неприятности,пътуване,очаквана новина,строеж и т.н.И ако налучкването е успешно в миналото,хиромантът продължава смело в бъдещето.Когато човек има изходните данни за събитията,не е толкова трудно да се досети за развитието им.
Източникът на хиромантията от древността е била астрологията. Наименованията на областите от дланта са свързани с планетите – “хълм на Юпитер”,”възвишение на Венера”,”долина на Марс”,”Сатурнов хълм”,”възвишение на Слънцето”,”възвишение на Меркурий”,”възвишение на Луната”.Има линия на съдбата,на сърцето,на живота.Гадателите оглеждат тези “хълмове и долини”,хода и формата на тези линии по дланта,и съдят за характера,здравето,професията.Например възвишението на Слънцето показвало общественото положение,възвишението на Сатурн – богатството или нищетата,възвишението на Меркурий – способностите за търговия,наука,изкуство.Източните гадатели се вглеждали и в тънките линии по вътрешната страна на пръстите.Смятало се,че едно “завихряне” на линиите предвещава бедност,две – богатство.Ако имало “завихряния” на седем от пръстите – това носело нещастие,а на шест – имали крадците.
Всичко това е вярно,доколкото се основава на многовековни традиции и наблюдения.Голямо значение има безспорно интуицията и опита на гадателя-хиромант.
По линиите и формата на дланта може да се съди и за здравословното състояние на човека.Има опитни лекари,които по ръката на човека разбират много повече за здравословното му състояние,от колкото цяла плеяда от модерни апарати за диагностика.Получават и необходимата информация за бъдещата му съдба много по-точно,отколкото коя и да е врачка-гледачка.Самото ръкуване вече говори много.Отпуснатата,вяла ръка е показател за забавени реакции,за обстоятелствен начин на мислене,за духовна и физическа леност,за лесно уморяване.Когато се свърже с други симптоми,вялото ръкуване може да покаже симптоми на сърдечно или белодробно заболяване.Прекалено живото,неприятно силно ръкуване,би могло да говори за невроза,за невъзможност да се контролират добре постъпките,за неуравновесеност.Във всички случаи,обаче,трябва да се правят изводи за здравословното състояние,само във връзка с други симптоми.Напълно погрешно би било по ръкуването да се съди за характера на човека.
Кожата на ръката също е показателна за много заболявания.Например,подпухналата кожа,по която пръстите оставят “ямички”,може да говори за сърдечно заболяване в напреднала фаза.Бледата,вяла кожа е един от показателите,но не задължителен,за бъбречно заболяване.Посинелите,студени пръсти “говорят” за разстройства във вегетативната нервна система.А това води до нервност,главоболие,непрестанни мисли за болест и смърт,необмислени постъпки …
Формата и цветът на ноктите също са важни.По тях могат да се изкажат предположения за недостатъчно поемане на определени витамини или за смущения в жлезите с вътрешна секреция.Тъй като недостигът на витамин А,от което ноктите стават чупливи,често е свързан с отслабване на зрението,то съвсем спокойно може да се “погадае” на човека отсреща:
- Внимавайте с колата.Особено по вечерно време – по-добре не карайте.
Значение има и формата на пръстите.”Барабанните” пръсти са белег за сърдечни и белодробни заболявания,но не единствен.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
