Интересът към етеричните масла, като естествени продукти от растенията, се засилва от стремежа за връщане към природата и прродосъобразния начин на живот. Събрали силата на природата в себе си, етеричните масла укрепват защитните сили на организма и имат доказан лечебен ефект при различни оплаквания. С цялостното си въздействие натуралните масла поддържат самочувствието, концентрацията и работоспособността, и създават приятно настроение.
Етеричните масла притежават характерните свойства на растенията, от които са получени и имат благотворно въздействие върху:
+ нервната система – масла от лавандула, портокал, салвия, розмарин, бахар и др.;
+ храносмилателната система – масла от мента,риган, хвойна, естрагон и др.;
+ дихателната система – масла от бор, евкалипт, пачули и др.
Те имат следните общи качества:
+ антитоксични – елиминират токсините;
+ антисептични – унищожават патогенни микроорганизми, отрови, отпадъци от хранителния и клетъчен метаболизъм;
+ тонизиращи - укрепват нервната система и жлезите, хармонизират функциите на организма и засилват естествения имунитет.
Ароматотерапията е дял от природолечението, която разглежда човека като единство от тяло, ум и психика и препоръчва целенасочено използване на етеричните масла при душевни и физически оплаквания. Етеричните масла проникват в организма посредством обонянието и кожата, и чрез вегетативната нервна система и кръвта влияят на основните функции на организма. В ароматични смеси те взаимно засилват въздействието си.
Маслата, чийто аромат има силно отблъскващо въздействие върху насекомите са:
+ евкалиптово масло – силно антисептично средство при инфекции на дихателните пътища и кожата. Противовъзпалително и болкоуспокояващо при ревматизъм и артрит, отпуска мускулатурата и укрепва имунната система. Репелент срещу насекоми. Употребява се в аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж;
+ карамфилово масло – антисептично, ефикасно средство срещу болката, афродизиак. Укрепва имунната система. Използва се и като хранителна добавка. Репелент срещу комари. Употребява се в аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж;
+ кедрово масло – успокоява и тонизира при оплаквания на нервна почва. Антисептично, антицелулитно, болкоуспокояващо и инсектицидно действие. Репелент срещу насекоми. Употребява се в аромалампа, ароматизатор за въздух, вана, масаж.
Как се употребяват етеричните масла?
1. Ароматизираща лампа: 1-5 капки етерично масло или смес от етерични масла се капват в лампата.
2. Ароматизатор за въздух: 5-10 капки се капват върху шихтата на ароматизатора.
3. Вана: 5-10 капки етерично масло или смес от от етерични масла се капват във водата на ваната.
4. Масаж: Етеричните масла или смеси се нанасят върху кожата във вид на масажно масло, приготвено чрез смесване на 20 мл. Растително масло и 1-5 капки етерично масло или смес от етерични масла. Масажното масло да се тества преди масаж.
Внимавайте при употреба на етерични масла при следните случаи:
1. Да се пазят от малки деца.
2. Да се употребяват само разредени върху кожата и лигавиците.
3. Да не се употребяват в първите месеци на бременността и при бебета.
4. Да не се приемат вътрешно, освен ако не са предписани от специалист.
5. Да не се употребяват заедно с хомеопатични средства.
понеделник, 25 юни 2007 г.
петък, 22 юни 2007 г.
Ваньо Вълчев: ПОВЯРВАЙ
Когато си тръгвам във залезен час
не вярвай на моите думи,
че няма любов,
и че бягат пред нас,
различни пътеки и друми.
Не вярвай, че моята хладна ръка
не иска дланта ти да сгрее,
че нощем тъмната звездна река
студени светулки пилее.
Повярвай, когато със изгрева чист
разкаян към тебе пътувам
и само с очи, ах, и само с очи
с безкрайна любов те целувам.
Не вярвай, когато море от слънца
и лунни цветя обещавам.
Повярвай на малката бяла сълза,
с която пред тебе заставам.
Когато край тебе тежи самота
не вярвай, че мене ме няма.
Във бялата стая зад бяла врата
отколе сме винаги двама.
не вярвай на моите думи,
че няма любов,
и че бягат пред нас,
различни пътеки и друми.
Не вярвай, че моята хладна ръка
не иска дланта ти да сгрее,
че нощем тъмната звездна река
студени светулки пилее.
Повярвай, когато със изгрева чист
разкаян към тебе пътувам
и само с очи, ах, и само с очи
с безкрайна любов те целувам.
Не вярвай, когато море от слънца
и лунни цветя обещавам.
Повярвай на малката бяла сълза,
с която пред тебе заставам.
Когато край тебе тежи самота
не вярвай, че мене ме няма.
Във бялата стая зад бяла врата
отколе сме винаги двама.
вторник, 19 юни 2007 г.
РАДОЙ РАЛИН - СЛЕД ВРЕМЕ
Ний срещаме се всеки ден почти
и после отминаваме се неми.
Това ли бяха нашите мечти?
Защо ги няма чувствата големи?
Нали решихме нашата любов
да бъде нещо малко по-различно?
Животът ли излезе по-суров,
или пък ние сбъркахме трагично?
А ти си все тъй светла и добра.
И аз в живота вярвам вдъхновено.
Ний същите сме. Но ако те спра,
ще ме посрещнеш вяло и студено.
Ний същите сме. Но ако ме спреш,
със поглед чужд и аз ще те отблъсна.
Събуди ли се старият копнеж,
ще стъпча всичко ... Свършено е. Късно!
О, неведнаж във себе си коря
туй наше равнодушие привидно
и всяка нощ във размисъл горя
и става ми за двама ни обидно.
В нас още дишат старите неща,
а ний се мамим, че сме нови хора.
Забравили сме тая простота,
с която кацат птиците на двора.
и после отминаваме се неми.
Това ли бяха нашите мечти?
Защо ги няма чувствата големи?
Нали решихме нашата любов
да бъде нещо малко по-различно?
Животът ли излезе по-суров,
или пък ние сбъркахме трагично?
А ти си все тъй светла и добра.
И аз в живота вярвам вдъхновено.
Ний същите сме. Но ако те спра,
ще ме посрещнеш вяло и студено.
Ний същите сме. Но ако ме спреш,
със поглед чужд и аз ще те отблъсна.
Събуди ли се старият копнеж,
ще стъпча всичко ... Свършено е. Късно!
О, неведнаж във себе си коря
туй наше равнодушие привидно
и всяка нощ във размисъл горя
и става ми за двама ни обидно.
В нас още дишат старите неща,
а ний се мамим, че сме нови хора.
Забравили сме тая простота,
с която кацат птиците на двора.
неделя, 17 юни 2007 г.
СТИХ
ДИНКО ПЕТКОВ:
Сънуват думите ми разговор ...
Моето легло за двама е.
На масата със двата стола
Виното и хлябът са ми много.
Ако не бъдем н и е,
Да бъдем аз и кой да е.
При всяко чуто вдишване
на двора бягам пак
и уморявам се да чакам
от някъде човек да ме повика ...
Сънуват думите ми разговор ...
Моето легло за двама е.
На масата със двата стола
Виното и хлябът са ми много.
Ако не бъдем н и е,
Да бъдем аз и кой да е.
При всяко чуто вдишване
на двора бягам пак
и уморявам се да чакам
от някъде човек да ме повика ...
събота, 16 юни 2007 г.
ПОВЯРВАЙ
Повярвай ми,
Във твоите очи
Видях на детските си дни мечтата.
Повярвай ми!
С теб мъката мълчи.
Далеч от мене бяга самотата.
Усеща се.
По всичко си личи
И двамата ценим си свободата.
Но знаеш ли,
И странно да звучи,
обичаш ли, безсилна е съдбата.
Обичай ме!
Напразно не мъчи
със тежко недоверие душата.
Обичай ме!
Със ласка научи
сърцето ми на радост непозната.
Повярвай ми!
Животът ще горчи
Раздяла ако чука на вратата.
Обичай ме!
Любов ме наречи
И най-щастлива ще съм на земята.
26.08.1987.
Елка Савова
Във твоите очи
Видях на детските си дни мечтата.
Повярвай ми!
С теб мъката мълчи.
Далеч от мене бяга самотата.
Усеща се.
По всичко си личи
И двамата ценим си свободата.
Но знаеш ли,
И странно да звучи,
обичаш ли, безсилна е съдбата.
Обичай ме!
Напразно не мъчи
със тежко недоверие душата.
Обичай ме!
Със ласка научи
сърцето ми на радост непозната.
Повярвай ми!
Животът ще горчи
Раздяла ако чука на вратата.
Обичай ме!
Любов ме наречи
И най-щастлива ще съм на земята.
26.08.1987.
Елка Савова
четвъртък, 14 юни 2007 г.
САМОТНИТЕ МЪЖЕ
Самотните мъже
Разведени, ергени,
Са малко неглиже
И малко незасмени.
Самотните мъже –
Щастливи, нещастливи,
Прането на въже
Окачват мълчаливи ...
Самотните мъже
Особено във празник,
Със тонус понижен,
Все нещо им е празно.
А колко е добре
С жена си да се скараш!
Но тишината мре
В тютюнева омара ...
В самотните мъже
Искри на обич има
Подобно в оксижен,
Но нямат те любима.
Със своите лули
Застават на балкона
И гледат как вали
В душата и на склона ...
П.П. Самотните мъже
(от опит аз го знам)
самотни са. Шерше,
шерше ла фам!
Димитър Стойчев
събота, 9 юни 2007 г.
ПОГЛЕД В БЪДЕЩЕТО
Ема Веселинова
Унесени в своето ежедневие, хората не се интересуват от това, което ги очаква. Докато не се срещнат в ежедневието си с непознатото и неизвестното. И тогава човек разбира и усеща, че не всичко зависи от неговото желание, че има нещо, което движи събитията от настоящето по точно определени правила и закони. Започват да се появяват въпрос след въпрос за изхода на събитията, за най-правилния начин на действие и поведение. Появяват се хора с усет за това, което става и това, което предстои да стане. Разбира се, появяват се и други, които също имат усет, но той се отнася към мислите, чувствата и очакванията на другите хора. И така се пораждат големите заблуди.
Корените на гадаенето са в онези далечни времена, когато се е зародила вярата в свръхестествените сили. А когато човекът от първобитния строй виждал зад различните явления в природата богове и духове, някои – добри, други – лоши, вече съвсем естествено било да иска да знае от тези богове своето бъдеще. Така гадаенето още от зараждането си се свързва със суеверието.
Първоначално култовите обреди е извършвал старейшината на рода,а по-късно – вождът на племето.Той е изпълнявал и ролята на главен гадател, предсказващ доброто или лошо разположение на божествата. Самите обреди са имали различен характер, съобразно ловните и земеделски навици на племето.
По-късно, с разлагането на първобитно-общинния строй, се обособяват професионални гадатели, жреци, които имали единствената длъжност да предсказват бъдещето, т.е. онова, което боговете са предопределили като съдба на хората. Познати от древната история са жреците от Делфи, които в своите смътни предсказания са карали да потръпват от догадки и съмнения за своето бъдеще много пълководци и владетели. Не е имало владетел по света, който да не е държал при себе си на служба астролози, гадатели на поличбите и сънищата. Официално гадаенето е било привилегия на господствуващата религия, но се е случвало и да се изплъзне от нейния контрол, и с гадателство да се заемат хора, които не са били служители на религиозни култове. Значителна част от астролозите, например през Средновековието, са били преследвани от църквата като еретици.
Особено силно се развивало гадателството в години на големи социални сътресения, когато съдбата на отделния човек, потънал в невежество, е търпяла много превратности. Тогава са разцъфтявали астрологията, хиромантията, тълкуването на сънищата. И сега навсякъде по света гадаенето има широки размери. Неговата същност, обаче, остава една – лесно трупане на печалби от невежеството и страха.
В основата си това е точно така, защото винаги ще се намери някой, който да злоупотребява с доверието и наивността на хората. Има, обаче явления, които нито един от клоновете на науката не могат да обяснят. Изключение прави онзи сбор от познания, известен с международното наименование езотерика. Според един от тълковните речници, то означава “тайна, нещо скрито, предназначено само за посветените”. Нейна проява са астрологията и нумерологията, две дисциплини с многовековни традиции. Хиромантията и френологията са намерили също своето място в стремежа на човека да изучи своята природа. Но тяхното развитие е съсредоточено повече в страни като Индия, Китай и Япония, и по-малко в Европа. Използвайки познанията, дадени от тези дисциплини, можем да си обясним, много от действията на хората в ежедневието им. По този начин намират своето обяснение проявите на човешката психика, като се обогатяват познанията по психология на отделната личност. Изучаването същността на човешкото его с неговите изяви, може да помогне на психиатрията да направи крачка напред в профилактиката и лечението на болестите на човешката душа. Когато се знаят причините за действията и постъпките на хората,може да се предвиди и предотврати възможното пагубно въздействие върху обществото.
Бъдещето на човечеството е в неговите ръце. А опознавайки себе си, всеки човек може да разбере каква неимоверно голяма сила се крие у него. Когато се научи да контролира енергията си с доброта и стремеж към съвършенство, човечеството ще бъде в състояние да осигури своето съществуване на Земята в хармония с майката Природа. За това е необходимо да изучаваме и развиваме, онези науки, наричани “езотерични”, които ще ни помогнат да открием пътя към съвършенството на своята душа, а от там към създаване на необходимите условия за неговото постигане.
Ема Веселинова
Унесени в своето ежедневие, хората не се интересуват от това, което ги очаква. Докато не се срещнат в ежедневието си с непознатото и неизвестното. И тогава човек разбира и усеща, че не всичко зависи от неговото желание, че има нещо, което движи събитията от настоящето по точно определени правила и закони. Започват да се появяват въпрос след въпрос за изхода на събитията, за най-правилния начин на действие и поведение. Появяват се хора с усет за това, което става и това, което предстои да стане. Разбира се, появяват се и други, които също имат усет, но той се отнася към мислите, чувствата и очакванията на другите хора. И така се пораждат големите заблуди.
Корените на гадаенето са в онези далечни времена, когато се е зародила вярата в свръхестествените сили. А когато човекът от първобитния строй виждал зад различните явления в природата богове и духове, някои – добри, други – лоши, вече съвсем естествено било да иска да знае от тези богове своето бъдеще. Така гадаенето още от зараждането си се свързва със суеверието.
Първоначално култовите обреди е извършвал старейшината на рода,а по-късно – вождът на племето.Той е изпълнявал и ролята на главен гадател, предсказващ доброто или лошо разположение на божествата. Самите обреди са имали различен характер, съобразно ловните и земеделски навици на племето.
По-късно, с разлагането на първобитно-общинния строй, се обособяват професионални гадатели, жреци, които имали единствената длъжност да предсказват бъдещето, т.е. онова, което боговете са предопределили като съдба на хората. Познати от древната история са жреците от Делфи, които в своите смътни предсказания са карали да потръпват от догадки и съмнения за своето бъдеще много пълководци и владетели. Не е имало владетел по света, който да не е държал при себе си на служба астролози, гадатели на поличбите и сънищата. Официално гадаенето е било привилегия на господствуващата религия, но се е случвало и да се изплъзне от нейния контрол, и с гадателство да се заемат хора, които не са били служители на религиозни култове. Значителна част от астролозите, например през Средновековието, са били преследвани от църквата като еретици.
Особено силно се развивало гадателството в години на големи социални сътресения, когато съдбата на отделния човек, потънал в невежество, е търпяла много превратности. Тогава са разцъфтявали астрологията, хиромантията, тълкуването на сънищата. И сега навсякъде по света гадаенето има широки размери. Неговата същност, обаче, остава една – лесно трупане на печалби от невежеството и страха.
В основата си това е точно така, защото винаги ще се намери някой, който да злоупотребява с доверието и наивността на хората. Има, обаче явления, които нито един от клоновете на науката не могат да обяснят. Изключение прави онзи сбор от познания, известен с международното наименование езотерика. Според един от тълковните речници, то означава “тайна, нещо скрито, предназначено само за посветените”. Нейна проява са астрологията и нумерологията, две дисциплини с многовековни традиции. Хиромантията и френологията са намерили също своето място в стремежа на човека да изучи своята природа. Но тяхното развитие е съсредоточено повече в страни като Индия, Китай и Япония, и по-малко в Европа. Използвайки познанията, дадени от тези дисциплини, можем да си обясним, много от действията на хората в ежедневието им. По този начин намират своето обяснение проявите на човешката психика, като се обогатяват познанията по психология на отделната личност. Изучаването същността на човешкото его с неговите изяви, може да помогне на психиатрията да направи крачка напред в профилактиката и лечението на болестите на човешката душа. Когато се знаят причините за действията и постъпките на хората,може да се предвиди и предотврати възможното пагубно въздействие върху обществото.
Бъдещето на човечеството е в неговите ръце. А опознавайки себе си, всеки човек може да разбере каква неимоверно голяма сила се крие у него. Когато се научи да контролира енергията си с доброта и стремеж към съвършенство, човечеството ще бъде в състояние да осигури своето съществуване на Земята в хармония с майката Природа. За това е необходимо да изучаваме и развиваме, онези науки, наричани “езотерични”, които ще ни помогнат да открием пътя към съвършенството на своята душа, а от там към създаване на необходимите условия за неговото постигане.
вторник, 5 юни 2007 г.
ОПТИМИСТИЧНО
Приятелко, китарата вземи!
В таз синя вечер тъжни сме и двете.
Но нищо ... Ще запеем и сами,
за да разцъфне от тъгата цвете.
Красивите му алени листа
със тиха нежност ще ни сгреят в здрача.
И пламъкът от лумнала мечта
ще шепне на очите да не плачат.
Отиде си без сбогом любовта.
И младостта безшумно си отива ...
Но вяра да прелива в песента,
че новата любов ще е щастлива.
Че дружбата ни в шеметна вълна
ще помете беди и несполуки,
и заискряла в ярка светлина
ще изгори лъжи и черни клюки.
И бодро зазвучава песента ...
Една звезда в стъклото вън танцува.
Надеждата ни връща радостта,
а нашата печал далеч отплува.
Елка Савова
Приятелко, китарата вземи!
В таз синя вечер тъжни сме и двете.
Но нищо ... Ще запеем и сами,
за да разцъфне от тъгата цвете.
Красивите му алени листа
със тиха нежност ще ни сгреят в здрача.
И пламъкът от лумнала мечта
ще шепне на очите да не плачат.
Отиде си без сбогом любовта.
И младостта безшумно си отива ...
Но вяра да прелива в песента,
че новата любов ще е щастлива.
Че дружбата ни в шеметна вълна
ще помете беди и несполуки,
и заискряла в ярка светлина
ще изгори лъжи и черни клюки.
И бодро зазвучава песента ...
Една звезда в стъклото вън танцува.
Надеждата ни връща радостта,
а нашата печал далеч отплува.
Елка Савова
понеделник, 4 юни 2007 г.
СТЕСНИТЕЛНОСТ
Срещам в делника някого.
И преди да отмина,
в секунда една
аз долавям съвсем неочаквано,
че от него към мен и обратно струи топлина.
Аз откривам, че става ненужно
да се плаша от стария студ,
да поглеждам назад.
И се питам с какво съм заслужила
тоя прпиказен дар в изранения свят.
И разбирам, че с тоя човек бих изгазила
през мочури, през черна гора.
Бих забравила болки, обиди, омрази,
щом до рамото негово своето рамо опра.
Но дали ще намеря и ум, и достойнство -
да надрасна
задръжките смешни, срама си пелеп,
та в оная съдбовна секунда
да кажа спокойно:
- Нека бъда завинаги с теб ...
Калина Ковачева
Абонамент за:
Публикации (Atom)
