СТЕСНИТЕЛНОСТ

Срещам в делника някого.

И преди да отмина,

в секунда една

аз долавям съвсем неочаквано,

че от него към мен и обратно струи топлина.

Аз откривам, че става ненужно

да се плаша от стария студ,

да поглеждам назад.

И се питам с какво съм заслужила

тоя прпиказен дар в изранения свят.

И разбирам, че с тоя човек бих изгазила

през мочури, през черна гора.

Бих забравила болки, обиди, омрази,

щом до рамото негово своето рамо опра.

Но дали ще намеря и ум, и достойнство -

да надрасна

задръжките смешни, срама си пелеп,

та в оная съдбовна секунда

да кажа спокойно:

- Нека бъда завинаги с теб ...

Калина Ковачева