петък, 22 юни 2007 г.

Ваньо Вълчев: ПОВЯРВАЙ

Когато си тръгвам във залезен час
не вярвай на моите думи,
че няма любов,
и че бягат пред нас,
различни пътеки и друми.

Не вярвай, че моята хладна ръка
не иска дланта ти да сгрее,
че нощем тъмната звездна река
студени светулки пилее.

Повярвай, когато със изгрева чист
разкаян към тебе пътувам
и само с очи, ах, и само с очи
с безкрайна любов те целувам.

Не вярвай, когато море от слънца
и лунни цветя обещавам.
Повярвай на малката бяла сълза,
с която пред тебе заставам.

Когато край тебе тежи самота
не вярвай, че мене ме няма.
Във бялата стая зад бяла врата
отколе сме винаги двама.

1 коментар:

ЕМА ИВАНОВА каза...

http://forthenature.org/campaign/12/%D0%A1%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D1%86
Да се погрижим за чиста българска природа!